До 17 октомври професионалната квота на съдии, прокурори и следователите трябва да е избрала членовете си за новия ВСС

 Да 17 октомври Висшият съдебен съвет трябва да организира, а съдебната власт да избере нови 11 члена в съдебния съвет от професионалната  квота на съдии, прокурори и следователи – това реши парламенът, който приеха окончателно на второ четене промените в Закона за съдебната власт. В същия срок парлментът трябва да избере 11- те от своята квота, а към 22 -та нови избранци по право се присъединяват председателите на ВКС и ВАС, и  главният прокурор.

За да се спази общия срок ВСС ще може да съкращава залегналите в закона срокове, свързани с  провеждането на процедурата, решиха  депутатите.

„Целта е максимално бързо решаване на нетърпимото положение да имаме Висш съдебен съвет с изтекъл мандат. Сроковете са постижими, доколкото няма основание общите събрания (на магистратите) да са в различни дни и седмици“, каза депутатката Николета Тодорова („Прогресивна България“), която допълни, че е нетърпимо да действа  един ВСС с изтекъл  преди три години мандат.

Съдебният съвет ще може да съкращава,  но с не повече от един месец двумесечните срокове, съответно със седем дни за 14-дневните и с четири дни за 7-дневните срокове, с изключение на онези, свързани с обжалване и постановяване на решение по жалбата.  Със същата цел се  предлага 14-дневният срок за приемане на правила за произвеждането на изборите да бъде съкратен на десет дни, а срокът за свикване на общите събрания – на три дни.

Сроковете изтичат и в неприсъствени дни, прие още парламентът.

Ако сроковете бъдат спазени, е новият главен прокурор трябва да бъде избран до края на март  2027 година.

 Хартиени бюлетини

Професионалната квота ще гласува с хартиени бюлетини, а броят на избирателните секции съвпада с броя и местоположението на окръжните съдилища.

Изключение е предвидено за избора на следователите, които ще могат да гласуват  в  апелативните съдилища.

При предсрочно прекратяване или изтичане на мандата на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд или главния прокурор пленумът на Висшия съдебен съвет по предложение на съответната колегия или на министъра на правосъдието ще определя временно изпълняващ съответните функции, а едно и също  лице няма право да оства на поста за срок  по-дълъг от шест месеца, независимо дали е имало прекъсвания в изпълнението им.

По предложение колегиите пленумът на Висшия съдебен съвет ще  може да прекратява временното изпълнение и преди изтичането на шестте месеца. Решенията на пленума на ВСС се приемат с мнозинство не по-малко от 13 гласа, приеха депутатите.

В закона бе записано, че когато един магистрат е привлечен към дисциплинарна отговорност и не е бил изслушан от дисциплинариня орган  или не са му поискани писмени обяснения, съдът отменя наложеното дисциплинарно наказание, без да разглежда делото по същество, освен ако лицето е отказало да бъде изслушано или да даде обяснения, предвиждат още измененията.

Запазена прилегия

ПБ оттегли предложение, което бе насочено срещу заобикалянето на конкурсното начало в случаите, когато съдии и прокурори са назначавани за зам.административни ръководители  в по-горни съдилища или прокуратури. Според действащите правила, ако  подадат оставка, те получават възможност да останат в окръжните или апелативните съдилища, а ПБ предложи да се връщат там от където са дошли – на по-ниското ниво, за което са спечелили конкурс.

За над 80 оставки в системата съобщи правосъдният министър по повод разчулото се намерение на управляващите.  Собяснението, че  професионалната общност се е изказала отрицателно, те обаче се  отказаха от тази промяна и така поощриха изкачаването по стълбица извън реда на конкурсите, през които  преминават редовите магистрати за израстване в кариерата.

Съжалявам,  че оттеглихте  това предложение , което ние щяхме да подкрепим, каза Надежда Йорданова („Демократична България“).Тя  изрази надежда, че втората порция промени в съдебния закон, която обеща министърът, след избора на нов ВСС, ще поправи грешката и ще отнеме незаслужения бонус.

Йорданова подкрепи гласуването с хартиени бюлетини, тъй като системата за електронно гласуване не е достат ъчно надеждна и защитена от манипулации, но от ДБ не приемат гласуването да се провежда в окръжните съдилища.

ПП и ДБ настояваха гласуването с бюлетини да бъде организирано на апелативно ниво, въпреки необходимостта част от магистратите да пътуват, защото според тях така по-добре ще бъде гарантирана тайната на вота. Натежа идеята, че на окръжно ниво ще има по-голяма масовост на вота.

По предложение на Йорданова беше прието Министерството на правосъдието чрез Главна дирекция „Охрана“ да осигурява охраната на сградите, в които се провеждат изборите за професионалната квота, както и транспортирането на изборните книжа и протоколи.

Стою Стоев („Продължаваме промяната“) коментира, че Народното събрание е изправено пред цугцванг – каквото и да направи, все ще бъде в грешка.  Скъсяването на сроковете ще предизвика реакция, че се намесваме в независимостта на съдебната власт.  От друга страна, ако не се намесим, това означава процедурата да протече по време на кампанията за президентските избори или дори изцяло след Нова година, което е абсолютно недопустимо, защото изборът на ВСС ще се забави твърде много, посочи той.

Велислав Величков („Продължаваме промяната“) предложи при прекия избор на професионалната квота да няма секции от по 30 души, в които на практика таен вот няма.

Ако парламентарната квота бъде избрана след професионалната, може да се окаже, че професионалната квота с онези листчета в състав от 11 души е велико произведение на апаратното статукво и като към тях прибавим председателя на Върховния административен съд и главния прокурор, гласовете стават 13, посочи той.

Той изрази ведоволство, че с един текст в този закон се премахва  квалифицираното мнозинство за избор на председатели на върховните съдилища – от 17 гласа стават 13, тоест обикновено мнозинство.  Ако професионалната квота е подредена и зависима, нашият избор няма да има значение – можем да кажем само „честито“, коментира той.

Председателят на Комисията по правни въпроси Янка Тянкова („Прогресивна България“) коментира, че първоначално е смятала, че гласуването по апелативни райони ще осигури по-голяма безпристрастност, но след изслушването на становищата и обсъждането в правната комисия е променила мнението си. Според нея гласуването в рамките на окръжните съдилища с хартиени бюлетини ще доведе до справедливи избори. Ако успеем да мобилизираме съдебната система в срок до 17 октомври и при правилата, които заложихме, да проведе изборите така, че те да бъдат справедливи и честни по отношение на избора на професионалната квота, ще сме постигнали максималния резултат, добави Тянкова.

Парламентът прие вчера, че за участие в новия съдебен съвет не може да се кандидатира магистрат, който в предходния мандат е бил председател на ВКС или ВАС, или главен прокурор. Така отпада възможността в следващия ВСС да попаднат Борислав Сарафов и Георги Чолаков.

Това означава, че новият главен прокурор трябва да бъде избран до края на март, 2027 година.