DeFakto.bg DeFakto.bg
Безпрецедентно в българската история един цял архив и то архив за борба с корупцията по високите етажи на властта тотално изчезна.
Според Кашъмов е възможно да се окаже, че в момента е направен един съвсем законен нов архив с дела и сигнали, които са били в легитимни институции и които могат да бъдат използвани за притискане и изнудване:
„Това, за съжаление, е някаква като че ли практика в тази страна, както едно време архивът на ДС, преди да се приеме закон, беше използван за рекетиране, така сега и този архив, който е зачезнал, както виждаме от обществено достъпната информация, може да е в нечии частни ръце и да се използва с цел принуда и изнудване. Не знам къде отиваме с борбата с корупцията, която вече дълги години е на дневен ред и която уж трябва да се провежда ефективно. Това е абсолютно несериозно – държавата сама да не знае къде са архивите за делата, свързани с превенцията и борбата с корупцията. Трябва да се проследи целият процес на първоприемството. Тук говорим за хиляди томове документи, които няма как да не са с приемо-предавателни протоколи, с документални следи, изпратени от едно място до друго. Това е тема за проучване, за журналистическо разследване. Надявам се и това кълбо да се разплете. Иначе имам чувството, че се върнахме години назад в тази борба с корупцията“.
139 случая на отказан достъп до обществена информация през 2025 г.
отчита в редовния си годишен доклад „Програма Достъп до Информация“. 126 от тях са били свързани с неспазване на задълженията на институции по Закона за достъп до обществена информация, а 13 – с правото да се търси и получава информация.
По думите на Александър Кашъмов в доклада се отчита проблема, че заради искане на информация по Закона за достъп до обществена информация започват репресии срещу хора.
„Част от обстоятелствата, които констатираме – като става въпрос за достъп до информация в здравния сектор, е, че през последните години много се повиши този интерес и това съответства на проблемите и състоянието на здравеопазването. Имаме много по-засилено подаване на заявления, битки в съдилищата за достъп до такава информация. Дори в днешния ден завеждаме дело на младите лекари, които поискаха достъп до възнагражденията в здравния сектор и се оказа, че са получили всичко останало, с изключение на възнагражденията на най-висшите длъжностни лица, а именно министрите„.
На 7 май тази година трябваше да бъде въведена директива на ЕС против делата шамари, напомни Кашъмов в интервю за предаването „Преди всички“. Според него имаме крещяща нужда от това, но за съжаление законопроект не е внесен в НС, въпреки че той е готов от почти 3 години. Той беше активизиран по време на служебното правителство, когато министър беше Андрей Янкулов, отбеляза адвокатът и разясни още:
„Тогава се завърши и се подложи на обществено обсъждане, което приключи на 18 май. От 18 май вече е минал месец и половина и ние не знаем какво се случва по този въпрос“.
По думите му ние сме длъжни да приложим тази директива. А и бяхме готови с текстовете още в момента, в който беше приета преди 2 години, изтъкна той.
„Маркираме тази година един проблем с един пробив, който беше направен – това е приетият Закон за прозрачност при представителство на интереси. Този закон уж е приет заради ПВУ, само че в действителност това е закон, който ограничава общественото участие по проекти на закони и други нормативни актове, защото всеки, който иска да вземе отношение и неговото становище да бъде прочетено и обсъдено, трябва да се регистрира видите ли, вместо да получим това, което от години повтаряме„, коментира още Александър Кашъмов.
По думите му имаме куп казуси, които показват, че срещите на властта са непрозрачни и те ще останат непрозрачни. Но:
„По един кремълски модел се възлагат задължения за частните лица, за обществените организации, за гражданите, които се срещат с някого и то без да знаят кой е, защото има задължение да се регистрираме, ако се срещнем 9 пъти за 3 месеца със съветници на министри или на някой друг от управляващите. Къде са публичните регистри със съветниците, за да знаем с кого се срещаме? Тези проблеми се създадоха с мнозинството на ГЕРБ и ДПС в последния ден от предишното НС – този закон беше приет непрозрачно, за 10 дни, на 2 четения“.
Поставяме няколко теми, като едни от тях са именно делата шамари и този закон, посочи Кашъмов и добави:
„Надявам се, че ще има положително развитие. Новата власт дойде с мандат за това, че няма да прави това, което правеха предишните„.
Над 18 хил. заявления за достъп до обществена информация са подадени за 2025 г., отчете също той и уточни, че това е увеличение с над 1/3 в сравнение с предишната година. Според него това показва голямото доверие на гражданите към закона.
По думите му това е един от малкото работещи закони у нас, заради което са и толкова големи ударите срещу него.
В момента прокуратурата е водещата по непрозрачност,
посочи Кашъмов: „Това започна с работата на изпълняващия функциите Сарафов, който за целия си мандат направи едно единствено искане за тълкуване на закон – това е искането за тълкуването на Закона за достъп до обществена информация – той е най-важен за работата на прокуратурата, която очакваме да се бори с престъпността. Смисълът беше да се извадят голяма част от документите, които са свързани с досъдебни производства, с проверки от обхвата на ЗДОИ. Има в момента тълкувателно дело по този повод и заради това дело са спрени всички дела срещу прокуратурата, т.е. реално съдилищата не могат да решават по тези откази, а това е така абсолютно целенасочено“.
Комисията за противодействие на корупцията, която беше закрита, също има следа на непрозрачност за това какво върши или не върши, допълни той.
Тези 139 отказа, за които говорим, това са случаи, по които е работила програма достъп до информация. Отказите са повече, но те обичайно не надвишават 4-3%, най-често са между 3,5% и 4% всяка година, т.е. не е толкова голям процент, но е за много важна информация.
Прокуратурата отказва да отговаря, примерно, каква информация събрала госпожа Талева, която беше специален прокурор за участието на Борислав Сарафов в „Осемте джуджета“ . Не отговаря какво става с движениеот по знакови знакови дела. Имаме отказ на Висшия съдебен съвет, който борим със Съюза на съдиите, за това да дадат информация, какво се е разбрало за магистрати, които са били държани под зависимост от групите на нотариуса и на Петьо Петров Еврото.
И това, което се пак да го кажа като една добра новина от последния месец буквално, че спечелихме две дела срещу Националната служба за охрана.
Спечелихме дело срещу НСО – за охраната на Делян Пеевски, обяви Кашъмов. По думите му вече имат информация за това колко струва охраната на лидера на ДПС-НН и тя ще бъде предоставена на народните представители.
Вече имаме тази информация и вероятно ще препратим към Народното събрание, защото там народните избраници, които се хранят с парите на данакоплатците отклониха искането да бъде създадена комисия по този въпрос. Както си спомняте, ни е доста по-ефтино за бързкият данакоплатец, защото той не е дал никакви пари. Събрахме тази информация и ще я предоставим на народните представители.
Спечелихме и делото за охраната на свидетелите по случая на варненския кмет Благомир Коцев, каза Александър Кашъмов.
„Там се оказа, че ключови свидетели, които станаха обществено известни като съмнителни източници на информация, са били под охрана. Полицията отказваше да каже дори как се казва звеното, което се занимава с охраната„.
