Новото (старо) в уредбата на привременните мерки по семейни дела  

д-р Васил Крумов Петров,

съдия в Софийския районен съд

1. Измененията в привременните мерки в брачния процес

В ДВ, бр. 115/2025 г., в сила от 30.12.2025 г., са налице изменения и допълнения в правилата на чл. 323 ГПК, уреждащи привременните мерки в брачния процес.

1.1. В първата алинея, регламентираща правомощието на бракоразводния съд да постанови привременни мерки и въпросите, по които е допустимо постановяването на такива мерки, е налице допълнение, според което мерки могат да се постановяват освен по молба на страна по делото и служебно.

Служебното постановяване на привременни мерки в брачния процес може да изглежда на пръв поглед излишно и неуместно. Брачният процес се подчинява на принципа на диспозитивното начало – той започва и приключва с десезиране по волята на страните, като съдът не може служебно нито да образува дело за развод, нито да откаже да го прекрати, ако и двете страни оттеглят исковете си за развод. При това положение изглежда алогично съдът служебно – при липсата на искане от която и да е страна – да постановява привременни мерки, които освен това имат изпълнителна сила, но не се прилагат, освен ако страната не поиска издаването на изпълнителен лист. Допълнението обаче има практически смисъл в две направления. Първо, в редките – понастоящем на практика непознати в практиката – случаи, в които съдът служебно или по искане на ДСП би образувал дело за изменение на мерките относно родителската отговорност по чл. 59, ал. 11 ЗС. По така образувани дела съдът може да постанови служебно привременни мерки. Второ, по-честите случаи в практиката са хипотези, в които нуждата от постановяване на привременни мерки е дотолкова належаща, че по преценка на съда дори не трябва да се чака становище на другата страна по молбата на една от страните.

Хипотезите могат да са безбройни. Още с исковата молба единият съпруг и родител иска постановяването на привременни мерки относно издръжката на дете от брака, за което представя доказателства, че е болно и се нуждае от средства, а за другия съпруг доказателства, че отсъства или се укрива и не участва в издръжката на детето. Друг пример. Единият съпруг и родител се кани да замине сам с детето и да заживее с него в друго населено място в България, без съгласието на другия съпруг. При новата редакция на чл. 126, ал. 1 СК това би трябвало да е юридически невъзможно, но нормата е lex imperfecta, защото „ревандикационният иск“ за връщане на детето по чл. 126, ал. 2 СК е претенция към трето лице, което не упражнява родителска власт, не и към другия родител. В такъв случай родителят, който се опасява по подобно поведение на съпруга си, може да предяви иск за развод и молба за постановяване на привременни мерки. Тогава съдът може да постанови такива „служебно“ – т.е. без да чака становище на другия родител, като постанови условие за упражняване на родителските права – забрана за преместването на детето.

Аналогия, която е позната на съдиите, която би обяснила подобно процедиране, е поправката на очевидна фактическа грешка по чл. 247 ГПК. Както е известно, съдът може да поправи такава грешка по молба на страна или служебно. Но дори и ако по делото се подаде молба за поправка, съдът може изобщо да не я администрира, като я връчи на другата страна, а направо да поправи грешката, ако тя е безспорно налице. Ако очевидната фактическа грешка напр. е в това, че съдът е объркал една цифра от ЕГН на страна по делото и страната е подала молба това да се поправи, би било разхищение на ресурси и загуба на време съдът да връчва тази молба за отговор на всички останали страни в 1-седм. срок, да чака те да бъдат реедовно уведомени и да им изтече срокът за отговор, та чак тогава да поправи грешката. Чисто и просто съдът ще напише в решението си, че поправя грешката служебно (макар че има молба) и толкоз. По същия начин, ако има молба за привременна издръжка на детето от брака в минималния размер по СК и ако детето се отглежда от страната, която иска постановяване на издръжката, няма пречка съдът направо да постанови привременните мерки за издръжката.

1.2. Във втората алинея промените са редакционни – вместо „тази молба“ – „молбата по ал. 1“. Правилото обаче остава същото – когато молбата за привременни мерки е направена в открито заседание, съдът се произнася в същото заседание, освен ако не се налага да се съберат допълнителни доказателства. В последния случай ново заседание се насрочва най-много до след две седмици. Тази редакция на чл. 323, ал. 2 ГПК подлъгва много съдилища да игнорират старото Постановление на Пленума на ВС № 5/1977 г. от 15.03.1978 г., което приема – в т. 3 – че привременни мерки могат да се постановят и в закрито заседание по преценка на съда, ако не се налага изслушване на съпрузите. В действителност, втората алинея на чл. 323 ГПК урежда само въпроса за бързината, с която се постановяват привременни мерки – ако искането за това е направено в открито съдебно заседание, привременни мерки могат да се постановят веднага или най-много в следващо заседание, което трябва да е до две седмици по-късно. Нищо в нормата не отменя ППВС 7/1977 г. и възможността привременни мерки в брачния процес да се постановят в закрито заседание.

1.3. Според новата редакция на третата алинея на чл. 323 ГПК определението, с което са постановени привременни мерки, може да се измени от съответния съд, пред който делото е висящо, а не както  преди – от същия съд. Новата редакция цели да направи невъзможна практиката на редица въззивни състави да отказват да изменят привременни мерки, постановени от първата инстанция, поради буквоядско тълкуване на предишната редакция на ал. 3 на чл. 323 ГПК.

2. Привременни мерки в спорове за родителски права вън от бракоразводен процес

Родители, които не са в брак, или такива, които са в брак, но предпочетат да не предявят иск за развод, въпреки раздялата помежду си, а само за родителски права, могат да уредят отношенията относно децата и издръжката им със споразумение по чл. 127, ал. 1 СК, а при невъзможност за такова съгласие, всеки от тях може да предяви иск по чл. 127,  ал. 2 СК.

Новото в обхвата на въпросите по чл. 127 СК е уредбата на въпросите за пътуване на детето в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това. То не е никак ново, доколкото и досега родителите можеха да уреждат тези въпроси със споразумение или с иск. Тези въпроси несъмнено са част от въпросите на родителските права, респ. родителската отговорност за децата.

Новото е, че, включвайки изрично и тези въпроси в обхвата на споровете по чл. 127, ал. 2 СК, законодателят позволи и по отношение на тях да се постановяват привременни мерки по чл. 127, ал. 3 СК.

Друга „новост“ в уредбата е постановеното в чл. 127, ал. 4 СК, че съдът може да приложи защитните мерки по чл. 59, ал. 10 СК, преди изменението с ДВ, бр. 115/2025 г. – в чл. 59, ал. 8 СК. И преди новата алинея съдилищата имаха властта да прилагат защитни мерки – в окончателното решение по спора и в привременните мерки.

Запазена е старата редакция на чл. 127, ал. 3 СК, според която по искане на родителя съдът определя привременни мерки в интерес на детето, след като поиска становище от ДСП. Определението не подлежи на обжалване, но може да се изменя от същия съд.

Запазването на новата редакция въпреки измененията в чл. 323 ГПК може да се прецени като неудачно. Алогично е съдът при децата, родени в брак, да може служебно да определени привременни мерки, но при децата, родени извън брак – които вече са мнозинството деца у нас – да може да постанови такива мерки само по молба на родителя. Запазена е и старата редакция на текста за изменение на привременните мерки „от същия съд“, която създава погрешното впечатление, че при висящност на делото пред въззивния съд и постъпила молба за изменение на привременните мерки, съдът връща делото на първата инстанция, за да се произнесе тя по изменението.

Редакцията на чл. 127, ал. 3 ЗС обаче подчертава напълно несъстоятелността на тезата, че привременни мерки относно родителските права и издръжката на децата се постановяват в открито заседание – каквото изискване законът не поставя. Напротив, законът предоставя на съда преценката за начина и момента, в който ще се произнесе по привременните мерки. Целта е бързина и защита на висшия интерес на детето. Достатъчно е поначало само изискването на социален доклад.