DeFakto.bg DeFakto.bg
Два дни след като на 30 юни, вapнeнcĸият oĸpъжeн cъд дaдe xoд на дeлoто cpeщy ĸмeтa нa Bapнa Блaгoмиp Koцeв и oщe чeтиpимa подсъдими, прекрати съдебното производство и върна на прокуратурата обвинителния акт за отстраняваен на дефекти, които го правят „негоден“, съдът с професионална бързина публикува и съдебния протокол от заседанието.
От него става ясно, че на съда не е ясно за какво обвинение е сезиран, за да е наясно какъв е предмета на доказване по това дело.
Разбира, че прокурорите от Софийска градска прокуратура Ахмед Кокоев и Георги Иванов смятат, че няма основания за прекратяване на делото, а защитата – Ина Лулчева, Николай Владимиров и др. плюс подсъдимите твърдят обратното и излагат множество процесуални нарушения и недостатъци на обвинението.
След това съдът се оттегля на тайно съвещание, а в 11 часа същия ден, председателката на съдебния състав съдия Светла Даскалова подновява заседанието и обявява решението:
Съдът констатира основания за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора, тъй като в хода на досъдебното производство е допуснато съществено, отстранимо процесуално нарушение, водещо до ограничаване процесуалните права на обвиняемите (по настоящем подсъдими), изразяващо се в
несъответствие на обвинителния акт с изискванията на чл.246 от НПК.
Като напомя, че в обвинителния акт прокурорът развива пред решаващия съд своята обвинителна теза чрез фактологическо отразяване на събитията, които според него, настъпили и са относими към предмета на обвинението чрез описание на поведението на подсъдимите, сочещо на участието им в тях. Когато обвинителният акт не съдържа достатъчно точни и ясни обстоятелства, индивидуализиращи престъпното деяние, той не може да изпълни своята процесуална роля, защото е изготвен в разрез с предписанията на чл.246 от НПК, отбелязва Даскалова.
Какво пише в „настоящия“обвинителния акт
Съдията посочва, че в обвинителния акт, поставил началото на настоящото съдебно производство е записано: „Непосредствено след приключване на местните избори обвиняемите К., С., К. и М.(Благомир Коцев, общинските съветници Йордан Кателиев и Николай Стефанов, бизнесменът Ивайло Маринов б.р. имали указания от лице заемащо публична длъжност по смисъла на чл.6, ал.1, т.2 от ЗПК – народен представител в 51- вото НС (Асен Василев, споменат изрично от самата прокуратура пред СГС б.р.), да се подготвят за предстоящи предсрочни парламентарни избори за обикновено НС и да осигурят парични средства за финансирането на бъдещата кампания на политическата партия, на която симпатизират.
Възползвайки се от влиянието, което имат в Общината и Общинския съвет в гр. Варна, с цел да набавят за себе си имотна облага, която в последствие да предоставят в изпълнение на спуснатите указания, в периода юли 2024 г.– края на май 2025 г. обвиняемите К., С., К. и М. и лице заемащо публична длъжност по смисъла на чл.6, ал.1, т.2 от ЗПК – народен представител в 51-вото НС се срещнали на територията на гр. Варна, а след това и в гр. София и се сговорили да вършат в пределите на страната престъпления по чл.304б от НК и такива по чл.143 от НК, свързани с извършване на административни услуги и възлагане и изпълнение на обществени поръчки в ОбщИ. Варна.“
Описанието на деянието обаче е неясно и противоречиво, констатира съдът
На първо място – не става ясно кога през периода юли 2024 г.– края на май 2025 г. е било постигнато сговарянето между подсъдимите К., С., К. и М. и неизвестният народен представител в 51-вото НС за извършване на престъпления по чл.304б от НК и по чл.143 от НК. Това сговаряне, като еднократен акт, следва да бъде разположено във времето преди (да предшества) извършване на вторичната престъпна дейност, чието начало съгласно отразеното в обвинителния акт е началото на август 2024 г.
На второ място – в обвинителния акт не е посочено за участие в изборите за кое обикновено народно събрание е следвало да осигурят парични средства. След местните избори 2023 г. –(проведени 29 октомври, съответно балотаж на 5 ноември), парламентарни избори са били провеждани на 9 юни 2024 г. за 50-то Народно събрание и на 27 октомври 2024 г. за 51-во Народно събрание.
Това от своя страна е довело и до вътрешно противоречие – как неизвестният депутат е от 51-то Народно събрание, като то не е било конституирано към края на 2023 г., за когато се твърди че той е давал указания на подсъдимите К., С., К. и М. „да се подготвят за предстоящи предсрочни парламентарни избори за Обикновено НС и да осигурят парични средства за финасиране на бъдещата кампания на политическата партия, на която симпатизират“.
На трето място – не става ясно как четиримата подсъдими са получили указанията от неизвестния народен представител от 51-то НС за подготовка за предсрочни избори за ОНС и за необходимостта именно те да осигурят парични средства за финасиране на бъдещата кампания на политическата партия, на която симпатизират.
При липса на индивидуализация на политическата партия и на народният представител, дал указанията и сговорил се с подсъдимите К., С., К. и М. да вършат престъпления по чл.304б от НК и по чл.143 от НК, последните трудно биха могли да организират защитата си, отбелязва съдът.
Следва да се отбележи, че неизвестният народен представител от 51-то НС е напълно възможно да бъде установен измежду 240 народни представители в Парламента.
На следващо място– допуснато е вътрешно противоречие по отношение на мястото, за което обвинението твърди, че подсъдимите К., С., К., М. и
неизвестният народен представител от 51-то НС са постигнали съгласие да извършват престъпления (по чл.304б от НК и по чл.143 от НК) – посочват се пределите на цялата страна, както и че са свързани с извършване на административни услуги и възлагане и изпълнение на обществени поръчки в Община Варна.
За неясното разпределение на ролите и участието на безименния „тартор“
При описание на ролите, които били разпределени между участниците в сдружението е посочено, че народният представител в 51-то НС следвало да осигурява „политическа протекция и насочване на държавен ресурс към общината“. От тази формулировка неясно остава какво означава и в какво се изразява „политическата протекция и насочването на държавен ресурс към общината“, т.е. не става ясно какво е било участието на народния представител във сдружението, а и при извършването на вторичните престъпления. Не става ясно как и от кого е трябвало „придобитата имотна облага да се носи в гр. София и как и на кого да се предоставя за финансиране на бъдещата кампания на политическата партия, на която симпатизират“.
Това е довело до липса на описание на факти и обстоятелства, с които обвинението да конкретизира общо формулираните обвинителни твърдения, че подсъдимите са имали общо намерение да извършват престъпления по смисъла на чл.304б от НК и такива по чл.143 от НК.
За да е законосъобразно обвинението, то следва да съдържа посочване на факти и обстоятелства, които съдържат конкретни действия, извършени от подсъдимите в конкретна среда и при конкретни обстоятелства за време и място, от които да се установяват приложимите съставомерни признаци на състава на чл.321, ал.6 от НК. В обстоятелствената част на обвинителния акт, следва да са изложени съдържателни и конкретни факти и обстоятелства, от които да са изводими съответните твърдения на обвинението, за престъпно мотивирани действия, на конкретни лица, с престъпна насоченост по чл.304б от НК и такива по чл.143 от НК, с каквато цел се твърди, да е било образувано твърдяното престъпно сдружение.
От отразеното в обстоятелствената част на обвинителния акт
не става ясно кога, къде и как подсъдимите
К., С., К., М. и народния представител в 51-вото НС са обсъждали, постигнали са съгласие и са взели решение за извършване на всяко едно от вторичните престъпления. Само се твърди, че всяко едно от тях е извършено „в изпълнение на предварително набелязаната цел – сговорилите се лица да набавят за себе си имотна облага, която впоследствие да предоставят за финансиране на бъдещата кампания на
политическа партия и със знанието и съгласието на всички участници…“
Според съда от така описаното
остава неясна и каква е целта
– дали имотната облага е за подсъдимите или за другиго.
Варненският окръжен съд намира, че в обвинителния акт по отношение подсъдимия К. се открива несъответствие между фактическите твърдения на прокурора, изложени в обстоятелствената част и възприетата от него в заключителната част квалификация на деянията по чл.304б, ал.1 вр. чл.20., ал.2 вр. ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК относно деянията на 08.05.2025 г. по отношение поискания подкуп от свид. Т. Г.ев и на неустановена дата в края на май 2025 г. по отношение поискания подкуп от свид. И. И.. Приетата в
обвинителния акт правна квалификация не кореспондира с никакви наведени обстоятелства за фактически действия на подс. К..
При тази фактическа непълнота,
обективно липсва пълноценно описание
и не може да се установи механизма на извършване на всяко от тези две деяния, включени в продължаваната престъпна дейност по чл.304б от НК вменена на подс. К., такъв, какъвто го възприема представителят на държавното обвинение и който подлежи на самостоятелна преценка в хода на съдебното производство.
Липсващите твърдения относно съществени за предмета на доказване факти е недопустимо да се приемат по подразбиране.
Непосочването от прокурора на релевантните факти в обстоятелствената част съставлява особено съществен пропуск, тъй като тези факти се отнасят до
времето, мястото и начинете на извършване на престъпленията, по смисъла на чл.246, ал.2 от НПК.
В заключение
за подсъдимите К., С., К. и М. е останало неясно, по какви съображения представителят на държавното обвинение им е вменил участието в престъпното сдружение и вторичните престъпления. Това препятства възможността им да разберат фактическите рамки на повдигнатото им обвинение и да организират защитата си по същото, а на Съда – с какво точно обвинение е сезиран, за да е ясен предметът на доказване в производството.
Недостатъците на обвинителния акт не могат да бъдат отстранени от съда, същевременно те са отстраними и поради това налагат и връщане на
делото на СГП за отстраняването им.
Съдът намира, че предвид прекратяването на съдебното производство и връщането на делото на прокурора, не следва да се произнася по останалите точки от чл.248, ал.1 от НПК и по направените искания за конституирането наи по направените искания за конституирането на страни в процеса.
С тези съображения съдът прекратява съдебното производство по НОХД № 1716/2025 г. по описа на ВОС поради допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ДП ограничаващи правото на защита на подсъдимите и ВРЪЩА делото на СГП за отстраняване на посочените в обстоятелствената част на определението недостатъци.
Настоящото определение подлежи на обжалване в седмодневен срок пред Апелативен съд – Варна по реда на глава ХХІІ НПК.
Съдът намира, че предвид прекратяването на съдебното производство и връщането на делото на прокурора, не следва да се произнася по останалите
точки от чл.248, ал.1 от НПК и по направените искания за конституирането на страни в процеса.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:20 часа.
