Адв. Емил Георгиев: Механизъм за отговорност на Десислава Атанасова практически няма, всичко е въпрос на морал

Полетът на Десислава Атанасова (като встъпила в длъжност съдия в КС) заедно с Делян Пеевски до Дубай повдига остър въпрос за независимостта на членовете на Конституционния съд. Отговорът е неудобен: механизъм за търсене на отговорност практически няма.

1. Хипотеза „уронване на престижа“

КС не е част от съдебната власт (ТР № 18/1993 г.). Затова основанието „действия, които накърняват престижа на съдебната власт“ по чл. 129, ал. 3, т. 5 КРБ, което е валидно за редовите магистрати, е неприложимо за конституционните съдии.

2. Хипотеза „накърнена независимост“

Мандатът на конституционен съдия се прекратява само на изчерпателно изброените основания по чл. 148, ал. 1 КРБ: оставка, влязла в сила присъда за умишлено престъпление, трайна фактическа невъзможност, несъвместимост, смърт. „Уронване на престижа“ и „накърнена независимост“ ги няма в този списък.

3. Хипотеза „отпадане на нравствени качества“ (професионалните не ги коментираме)

Налице е Тълкувателно решение № 11 от 20.10.1994 г. (докладчик Пенчо Пенев), постановено след искане на 54-ма народни представители за обявяване на указа на президента Желев, с който за конституционен съдия е назначен Георги Евдокиев Марков, като противоконституционен. В искането си народните представители искат тълкуване на „високи нравствени качества“ и дали такива са налице, ако съдия в КС има принадлежност към Държавна сигурност.

Конституционният съд приема, че преценката за „високите нравствени качества“ по чл. 147, ал. 3 КРБ принадлежи суверенно и единствено на избиращия или назначаващия орган. Тя е „лична и суверенна“ и не подлежи на никакъв последващ конституционен или съдебен контрол, тъй като по този начин би се обезмислило разделението на властите, съответно Конституционният съд би бил поставен в позиция сам да определя състава си.

Последицата е парадоксална: щом нравствените качества се преценяват веднъж, при избора, и никой не може да ги ревизира после – то последващото им компрометиране просто не е правно основание за отстраняване от длъжността конституционен съдия.

4. Хипотеза „несъвместимост“ по чл. 147, ал. 5 КРБ

Чл. 148, ал. 1, т. 5 КРБ определя като едно от основанията за предсрочно прекратяване на мандата на съдия в КС „несъвместимост с длъжности и дейности по чл. 147, ал. 5″, а именно заемане на представителен мандат, заемане на държавна или обществена длъжност, членство в политическа партия или синдикат, упражняването на свободна, търговска или друга платена професионална дейност.

С други думи, в настоящия случай ще е необходимо да се докаже, че близостта между Атанасова и Пеевски (който е политик и лидер на партия) е равносилна на фактическо участие на Атанасова в политическа дейност, като решаващият орган е самият КС, с мнозинство от 7 гласа.

Така се стига до затворен кръг: единственият, който може да прекрати мандата на конституционен съдия, е самият Конституционен съд и то при наличие на конкретни основания. Отговорността, в останалата част, остава морална. Правната ѝ реализация зависи или от съвестта на съдията, или от волята на неговите колеги.

Конституцията оставя преценката за нравствените качества на своите пазители в един-единствен момент и това е при техния избор. Задава се въпросът: #Кой обаче я пази през останалите 9 години?

(ИПВ)