DeFakto.bg DeFakto.bg
Реформа не е да съкратиш хората там, където те вече не достигат
„Не искаме децата ни да се срамуват, че сме съдебна администрация“
Съдебната администрация в Софийска районна прокуратура изразява категорично несъгласие с всеки подход, който предвижда механично съкращаване на съдебни служители или мерки, водещи до намаляване на реалния им нетен доход.
„Това не е реформа. Това е отказ да се види реалността. Реалността в Софийска районна прокуратура е ясна – СРП е сред най-натоварените органи в съдебната власт, с изключително висок обем преписки, досъдебни производства, документи, срокове, граждански поток и ежедневна комуникация с адвокати, разследващи органи, съдилища и институции – това е заявено в позиция на съдебната администрация в Софийска районна прокуратура, изпратена до медии тази сутрин.
По късно пристигна отворено писмо от съдебната администрация на Сфоийския райнен съд до председателя на Народното събрание, министър-председателя, вицепремиера и министър на финансите, бюджетната комисия в парламента, министъра на правосъдието, Висшия съдебен съвет и омбудсмана.
В отвореното писмо на съдийската администрация се казва същото като в позицията на прокуроската, но тонът е по-мек: Изрично желаем да посочим, че не се противопоставяме на извършването на реформа по отношение на осигуряването ни, но призоваваме каквито и да било промени да бъдат предприети след обективен, всестранен и обоснован анализ.
И в двата случая поводът за реакция е обсъждането на бюджет 2026, което според подписалите се 441 служители е създало негативно обществено мнение срещу съдебната администрация, без да бъдат представени обективни факти за реалните условия на труд и заплащане в системата.
В отвореното писмо се казва:
Остра кадрова криза от години
Централната теза на писмото е, че съдебната администрация от години работи в условията на остър кадрови дефицит, който продължава и днес. Конкурсите за свободни позиции остават почти без кандидати, а новоназначените служители често напускат скоро след постъпването си — заради големия обем работа и неадекватното заплащане — и се насочват към по-слабо натоварени съдилища или изцяло извън системата.
Писмото дава конкретни примери за разминаването между изисквания и възнаграждения.
За системен администратор се изискват висше образование и три години опит, срещу основна заплата от 1254 до 1567 евро.
Съдебният секретар трябва да владее бърз машинопис, да познава нормативната уредба и да работи под стрес за 802–993 евро.
Призовкарят, който обхожда стотици адреси по няколко пъти в кратки срокове и въвежда данните в Единната информационна система на съдилищата, получава между 730 и 822 евро.
Чистачите — 13 щатни бройки за над 31 000 кв.м. разгърната площ в двете сгради на съда — получават 669–766 евро, след като заплащането им беше „отвързано“ от минималната работна заплата с последната промяна на Класификатора на длъжностите.
Двойно деловодство и електронно правосъдие
Служителите обръщат внимание, че въвеждането на електронното правосъдие на практика е добавило електронно деловодство към хартиеното, без последното да отпадне — при непроменена или намаляваща щатна численост. Мащабът е показателен: само в наказателното отделение на СРС петима деловодители на регистратура са обработили 215 164 книжа за първата половина на 2026 г., от които над 96 000 постъпили по електронен път, често с приложения от десетки и стотици страници. Дневно в съда постъпват около 600 документа от други органи на съдебната власт, а разпечатваните съдебни книжа достигат средно 3500 копия на ден.
Показателен е и примерът със съдебните секретари: след всяко открито заседание те трябва да „обработят“ делото — призовки, съобщения, писма за следващото заседание. При участие в заседания четири от пет работни дни тази обработка реално остава за извънработното време, почивните и празничните дни. „Това не е хипотетична, нито преувеличена ситуация — това е ежедневие“, пишат служителите.
Замразени заплати и забрана за допълнителна дейност
От началото на 2026 г., посочва писмото, възнагражденията в съдебната администрация са подложени на рестрикции: не се актуализират заплатите на служителите, достигнали тавана по класификатора, новоназначените получават минималния размер при пълен обем задължения, не се изплащат нито възнагражденията за придобит след атестиране ранг, нито средствата за социално-битово и културно обслужване. Същевременно на съдебните служители е забранена всякаква друга икономическа дейност.
Не срещу реформата, а срещу прибързаността
Авторите на писмото подчертават, че не се противопоставят на реформа, но настояват всякакви промени — включително планираното съкращаване на щатни бройки — да стъпят на обективен и всестранен анализ: на причините за кадровата криза в големите съдилища, на реалната натовареност и на допълнителните задачи, породени от електронното правосъдие. Според тях съкращения без такъв анализ само ще увеличат натоварването и ще се отразят негативно на срочността и качеството на правораздаването. Те призовават институциите да изискат данни за щатната численост, незаетите бройки и обема на работата, преди да вземат решение, и апелират да не се допуска „изкуствено противопоставяне“ между съдебната администрация и обществото.
Писмото завършва с емоционален щрих: светещите вечер и в почивните дни прозорци на двете сгради на СРС не са само съдийски кабинети — зад тях са и служители, отделили от личното и семейното си време, за да свършат работата в срок.
Не искаме децата ни да се срамуват, че сме съдебна администрация
“Всички ние имаме семейства и не желаем нашите деца да се срамуват от това, че сме съдебна администрация“, пишат 441-те подписали. Искането им е просто формулирано: нормални условия на труд, край на непрекъснатия кадрови дефицит и адекватно, конкурентно заплащане.
ПОЗИЦИЯ на съдебната администрация в Софийска районна прокуратура
В нея се напомня, че възнагражденията на съдебните служители отдавна са изостанали от реалната цена на труда в столицата.
При заплата от около 850 евро за съдебен деловодител и средна брутна заплата за София от около 2061 евро, възнаграждението на съдебния деловодител е приблизително 41% от средното за столицата, тоест с около 59% по-ниско от него, заявяват служтелите.
Това не е конкурентно възнаграждение. Това е кадрови риск, категоричини са те.
Изразено е категорично несъгласие с всеки подход, който предвижда механично съкращаване на съдебни служители или мерки, водещи до намаляване на реалния им нетен доход.
Това не е реформа. Това е отказ да се види реалността. Реалността в Софийска районна прокуратура е ясна – СРП е сред най-натоварените органи в съдебната власт, с изключително висок обем преписки, досъдебни производства, документи, срокове, граждански поток и ежедневна комуникация с адвокати, разследващи органи, съдилища и институции.
Само за една година – 2025 г. в Софийска районна прокуратура са наблюдавани 57 499 наблюдавани досъдебни производства и 50 984 преписки, които реално са разпределени на 231 прокурори, чиято работа се обезпечава от 204 реално заети съдебни служители.
Тези числа не са статистика на хартия. Те са ежедневна работа, срокове, напрежение, отговорност и риск. Зад всяка преписка, зад всяко движение на документ, зад всяко обслужено лице стои трудът на съдебните служители.
Съдебните служители не са периферия на системата.
Те са нейната работеща основа, е посочеон в позицията.
И още: Без тях няма движение на преписки, няма нормална кореспонденция, няма обслужване на граждани, няма срочност и няма спокойна работа на прокурорите.
СРП работи и при едно от най-ниските съотношения между съдебни служители и прокурори в страната. На един прокурор се падат едва 1:0,88 съдебни служители. Това означава, че всеки служител в СРП обезпечава повече прокурори, повече преписки, повече документи, повече срокове и по-голям административен поток от обичайното за системата.
Не може да се съкращава администрация там, където тя вече е недостатъчна. Не може най-натовареният орган да бъде третиран със сляп механичен процент. Не може хората, които вече работят на ръба на възможностите си, да бъдат представяни като разход, който може да се ореже.
Софийска районна прокуратура работи в най-скъпия и най-конкурентен трудов пазар в страната. В същото време възнагражденията на съдебните служители отдавна са изостанали от реалната цена на труда в столицата.
При заплата от около 850 евро за съдебен деловодител и средна брутна заплата за София от около 2061 евро, възнаграждението на съдебния деловодител е приблизително 41% от средното за столицата, тоест с около 59% по-ниско от него.
Това не е конкурентно възнаграждение. Това е кадрови риск.
Това е причината за липса на кандидати, незаети щатове, текучество, прегаряне и претоварване на оставащите служители. СРП вече трудно намира и задържа хора. Всяко ново намаляване на реалния доход — включително чрез поемане на осигурителна тежест — ще има ефект на скрито намаляване на заплатите и може да доведе до масови напускания.
Не са нужни формални съкращения, за да бъде отслабена СРП. Достатъчно е реалният доход на служителите да бъде намален още, за да напуснат хора, които системата вече трудно намира.
Сроковете не спират. Гражданите не чакат по-малко. Прокурорите не получават по-малко работа.
Всичко остава върху по-малко хора, докато системата започне да се пропуква.
Затова предупреждаваме отговорно, че съкращаването на съдебни служители или намаляването на реалните им доходи в СРП няма да бъде икономия. То ще бъде риск. Риск за сроковете. Риск за преписките. Риск за гражданите. Риск за прокурорите. Риск за най-натоварената районна прокуратура в страната.
Административният капацитет не е счетоводен разход. Той е условие за работещо правосъдие. Реформа не е да съкратиш хората там, където те вече не достигат.
Реформа е да признаеш реалността и да изградиш модел, който пази хората, сроковете и нормалната работа на институциите, сочеше първата позиция на съдебниет служители.
ПП. В интервю правосъдният министър Николой Найденов заяви в неделя, че съдебните служители са гpъбнaĸът в cъдeбнaтa paбoтa и ниĸoй нe иcĸa тeзи cлyжитeли дa ce cтpaxyвaт зa бъдeщeтo и пpeпитaниeтo cи. „Hямa дa пpaвим cъĸpaщeния, пpeди дa извъpшим фyнĸциoнaлeн aнaлиз в ĸoи oблacти мoжe дa ce cъĸpaщaвa и в ĸoи нe мoжe“, каза той. „Дyмитe зa cъĸpaщeния нa 2000 cъдeбни cлyжитeли нe знaм oт ĸъдe дoйдoxa, нo тaĸoвa нeщo нямa“, ĸaзa миниcтъpт, като напомни, че съдебният бюджет и възнагражденията в системата зависят от разпределението от ВСС.
