DeFakto.bg DeFakto.bg
Върховният касационен съд отмени решение на Софийски градски съд, спестило солидарна отговорност на Върховния адмнистритивен съд заедно с Административен съд – Пловдив за вреди от бавно правосъдие по дело за уволнение, което се е проточило над 5 години.
Жалбата срещу уволнението на бившия военен И. Н. И е подадена от него през 2009 година, образуваното дело за неправилно уволнение се движи „напред- назад“ по инстанциите, а след приключването му, решението е последвано от иск по ЗОДОВ за отговорността на държавата за бавно правосъдие – спор, който ВКС приключва на 7 юли 2026 г. и слага точка на една общо 17 – годишна съдебна драма.
Пред ВКС уволненият бившият военен моли да бъде допуснат касационен контрол решението на СГС, с което му е присъдено обезщетене от 500 лева вместо поисканите 10 000 лева за неимуществени вреди от 5- годишно съдебно производство, без мотиви му е отказана законната лихва, настоява като солидарен съдлъжник ВАС да бъде приобщен и ВАС, допринесъл с мудност за забавата.
В касационна жалба ищецът иска и отмяна на решението на въззивния съд като неправилно и необосновано в часта за скромното обезщетение. Моли да бъдат уважени предявените искове, заедно със законната лихва. Претендира разноските, направени от него пред трите съдебни инстанции.
ВКС допуска касационен контрол, а като се запознава с фактите ВКС, решава, че трябва сам да реши спора по същество.
Фактите
По казуса за незаконно уволнение са се произнасяли множество съдебни състави, а последвалото движение по делото е като битка със съда за своевременно решаване на спора.
Върховните съдии проследяват историята на случая и установят, че по жалба от 9 юни 2009 г. на бившия военен И.Н.И. Административен съд Пловдив е образувал дело против заповед на Командира на поделение Пловдив 44220, с която е прекратено изпълнението на военната му служба, той е освободен от длъжност и е зачислен в мобилизационен резерв.
Съдът е насрочил своевремнно съдебно заседание на 10 юли 2009 г., на което ищецът е бил задължен да представи писмени доказателства, а делото е отложено за 30.09.2009 г. На тази дата са приети представените доказателства и съдът дава ход по същество на делото и го обявява за решаване.
Дотук всичко е по правилата, докато на 4 август 2009 г. ищецът, остнала без работа, подава молба за правна помощ, а съдът не се произнася по нея – пропуск, който отключва по- късно множество отлагания и пренасочвания на делото.
На 06 октомври 2009 г., пловдивският административен съд отхвърля жалбата на уволнения ищец.
Той обжалва решението пред ВАС, който след девет месеца, на 06.01.2010г. насрочва заседание на 29 септември 2010 г. На тази тази дата, след като е рзгледано по същество делото , върховните административни съдии обявяват, че ще се произнесе с решение в срок.
На 08 октомври 2010 г. съствът на ВАС отменя решението на АС-Пловдив и връща делото за ново разглеждане от друг състав на Адм. съд Пловдив. Една от основните е причини за отмяната е липсата на произнаяне по молбата на ищеца за правна помощ, което, казва съдът е нарушение на чл. 95 от ГПК, вр. чл. 171, ал.4 от АПК.
Месец след месец, годините отминават
След отмяната, на 11 октомвир 2010 г. АС-Пловдив образува ново дело и в първото съдебно заседание по него от 30 ноември 2010 г., ищецът е задължен да представи конкретни писмени доказателства, а съдът отлага делото за 9 феврурари 2011 г. На въпросната дата съдът поискал нови доказателства и пак отсрочил делото – за 30 март 2011 г.
На въпросната дата съдът приел писмени доказателства на ответника, допуснал двама свидетели на жалбоподателя И., и отложил делото за дата 18 май 2011 г.
На третото заседание, проведено на 18.05.2011 г. съдебният състав изведнъж констатирал, че жалбоподателят не е внесъл определения депозит за разпит на свидетели, съгласно указанията, и е отлага делото за 1 юли 2011 г.
В проведеното на 01.07.2011 г. заседание съдът констатирал, че жалбоподателят се е отказал от поисканите от него свидетели, приел писмени доказателства по делото и отложил делото за 28.06.2012 г.
В заседанието на 28.06.2012 г., съдът дава ход на делото, допуснал извършване на съдебно-графологична експертиза и отложил делото за 10.10.2012 г.
В заседанието от октомври следващата година съдебният състав е изслушаал заключенията на съдебно-графологична експертиза, допуснал двама свидетели на ответника и отложил делото за 12.12.2012 г., а на тази съдът заличил допуснатите свидетели и дал ход по същество на делото, след което го обявил за решаване.
Пет години след жалбата срещу уволенинето си, на 30 януари 201З г. пловдивският административен обявява за нищожна издадената заповед на командира на поделението за уволнението на ищеца. Ответникът от своя страна оспорва решението с касационна жалба и на 20 феврурари 2013 г. делото е изпратено по компетентност във ВАС.
След десет месеца, делото във ВАС е насрочено за края на година – на 9 декември 2013 г., а след още седем месеца на 28.08.2014 г. върховните съдии отменят решението на АдмС-Пловдив и отменят изцяло самата заповед.
Изводите за забава в Административен съд Пловдив
Като оценява 5-годишното движението на делото, върховните съдии най -напред посочват, че заради неразгледаната молбата за правна помощ на ищеца , ВАС е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на АС-Пловдив, а така първият състав е причинил забава в развитието на производството с около една година и двадесет и два дни.
При повторното разглеждане на делото от Адм.С Пловдив са извършени множеството неточни процесуални действия – производството се е развило във времеви интервал от 2 години, 3 месеца и 19 дни, като съдът е провел общо 12 съдебни заседания за събиране доказателства по изясняваен на делото от фактическа страна.
Отбелязано е, че искането за събиране на гласни доказателствени средства е било направено едва в третото поред съдебно заседание, и във връзка с това ищецът не е внесъл нужния депозит, а това е предопределило още едно отлагане на делото и го е забавило с около 2 месеца и половина.
Съдът отчита също, че производстството е отлагано и във връзка с доказателствени искания на жалбоподателя, които са правени поетапно в отделните открити съдебни заседания, а не при съобразяване на принципите за изчерпателност и процесуална дисциплина.
За „бързината“ във ВАС
Обратно на СГС, ВКС забелязва, че при първото касационно производство пред ВАС има забавяне от около седем месеца при насрочването на делото. При второто касационно производство делото е продължило 1 година, 7 месеца и 19 дни. Разгледано е в едно съдебно заседание, проведено със значителна забава – 9 месеца и 13 дни, като е налице забава и при постановяване на решението от 8 месеца и 19 дни.
Безспорната свръхнатовареност на ВАС не е основание за освобождаване на държавата от отговорност, тъй като именно тя – Държавата, носи отговорност за непредприетите или недостатъчната ефективност на предприетите от нея мерки за справяне с този проблем, казват върховните съдии.
В този смисъл са изброни и решения на Европейския съд по правата на човека: Airey v Ireland A 32/1979/; 2 ЕГИИ 305 и Sussmann v Germany 1996- IV; 25 EHRR 64§ 55; Zimmermann and Steiner срещу Швейцария / А 66/1983/; 6 EHRR 17 и Guincho срещу Португалия / А 81/1984/; 7 EHRR 233/, както и Pammel срещу Еермания / 1997- IV; 26 EHRR 100/ и други решения на ЕСПЧ.
ВКС констатира, че общата продължителност на производството е 5 години, 3 месеца и 20 дни и тя надхвърля разумния срок за разглеждането на делото, а спорът е трудов и засегнатите права и интереси на ищеца са значими, е посочено в мотивите.
Съдът се запознава е със свидетелствата на бащата на ищеца, който заявил, че продължителността на съдебното производство пред АС-Пловдив и ВАС се отразила много зле на сина му, 2-3 години останал без работа и доходи, това обострило отношенията в семейството, съпругата му го напуснала, тръгнал по лекари и започнал да пие хапчета за сън..
Безусловно забава е налице, тя е причинени и от двамата ответника по делото, решението на СГС е неправилно, и следва да бъде касирано, а исканията на жалбоподателя за размера на обезщетение и дължимата лихва върху него, следва да бъде разрешен по същество от „настоящия“ състав на ВКС, решава касационната инстнация.
Обезщетението
“ По допуснатите до казсационно обжалване въпроси на ищеца, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с даденото тълкуване на чл.2б ЗОДОВ, и нормите на ГПК ( чл.12, чл.235 и чл.236 ), с което е нарушен материалния закон, съществено – и процесуалните правила“, посочват върховните съдии. Те приемат, че предявеният иск по ЗОДОВ е доказан по основание, а неимуществените вреди, претърпени от уволнения за забавата са пряка и непосредствена последица от нея.
Като съобразяват общата продължителност на съдебното производство от 5 г. и 3 мес. и 20 дни, отчитат, че в случая са засегнати трудовите права на ищеца, а своевременното приключване на делото е било от изключителна важност за ищеца, върховните съдии присъждат обезщетение за забава в размер на сумата от 5,000 лв., „доколкото от ищеца не са ангажирани доказателства за претърпени неимуществени вреди извън или надхвърлящи обичайните вреди“.
За недоказани съдът приема твърденията на ищеца, че именно поради забавата на производството за период от 1-2години е останал без работа и последно разликата до пълния предявен размер от 10 000, 00 лв. е отхвърлена.
Върху присъдената главница съдът отсъжда законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението за обезщетяване по реда на глава III а от ЗСВ до окончателното му изплащане, която се дължи от 23.08.2016 г. Към днешната дата дължимата лихва е размер на 5,500 лв.
Като отхвърля претенциите за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ВКС пререшава и въпросът за разпределение на разноските, които за спора пред трите съдебни инстанции възлизат на 1,800 лева.
Общият размер на компенсация за забавеното правосъдие се изчислена на 12, 300 лева.
Отговорността е солидарна
В решението на ВКС е посочено, че всеки един от ответниците е допринесъл за неразглеждане на делото в разумен срок. „В рамките на производството по чл.6,§1 от Конвенцията именно Държавата се схваща в своята унитарна цялост и е нейна отговорността за заплащане на обезщетение по Конвенцията, а ответниците са органите, допринесли за настъпване на вредите и участват в производството, като нейни процесуални субституенти“, посочват върховните съдии.
На основание §1 от ПЗР на ЗОДОВ във връзка с чл. 53 от ЗЗД касационният съд осъждаАдмС – Пловдив и ВАС да заплатят солидарно присъдените суми на ищеца – 2300,85 евро главница и лихва от 2556,50 евро.
Те са осъдени солидарно да му заплатят и деловодните разноски за трите съдебни инстанции в размер 926,08 евро, съобразно уважения размер на претенциите.
Решението по общо 17 – годишната съдебна сага,е окончателно.
