Проф. Янаки Стоилов: Конституцията е един идеал, чиято реалност зависи от онези, които я прилагат в институциите

Defakto.bg

С кръгла маса „35 години модерна Конституция“ в парламента беше отбелязана годишнината от приемането на основния закон на страната през 1991 година. Организатор на дискусията бе председателят на Народното събрание Михаела Доцова, която по-рано представи и изложба, посветена на годишнината. 

В кръглата маса участваха народни представители от 7-ото Велико народно събрание (ВНС), което през 1991 г. приема новата Конституция на страната, бивши председатели на парламента и народни представители от настоящото 52-ро Народно събрание.

На 12 юли 1991 г. Седмото Велико народно събрание гласува и прие  Конституцията,  на 13 юли тя е  обнародвана в „Държавен вестник“ и влиза в селд  едногодишна работа, започнала на 10 юли 1990 г. 

С Конституцията е дадена основата на това да имаме съвременна демократична българска държава, каза председателят на парламента Михаела Доцова на откриването на кръглата маса. Според нея такива годишнини трябва да бъдат отбелязвани и последователно празнувани. 

Конституционният съдия и народен представител в Седмото ВНС проф. Янаки Стоилов посочи, че Конституцията предписва, но сама по себе си нищо не гарантира.  Това, което съдържа, трябва да бъде гарантирано от тези, които я прилагат, и тези, които в институциите трябва да ѝ предадат реален живот, каза той.

Публикаваме цялата му реч, пред депутатите от 52-то НС.

Проф. Янаки Стоилов: Във ВНС ораторите на се само се чуваха, се и съобразяваха с казаното от опонента 

Ако правим паралели, те ни показват до какви критични стойности е стигнало нашето общество през последните години.

В изборите за Велико народно събране участваха 90% от българските граждани, които имат право на глас. Разбираемо е, че такива стойности в една стандартна ситуация не могат да бъдат достигнати.

Но това показва, че българските граждани тогава, независимо от поляризираните си виждания за бъдещето, бяха ангажирани и смятаха, че политиката е пътя през който те могат да решават своите проблеми, да определят развитието на страната.

И за това аз искам да пожелая на сегашните народни представители да действат по начин, който да оправдаят до голяма степен доверието, защото в политиката няма по-ценен капитал от доверието. И това е голямото изпитание, пред което са изправени всички, които се захващат с тази дейност.

Ще  посоча, че  във ВНС имаше хора, които бяха тогавашния елит на българската нация, представени в основните политически сили. В областта на икономиката, правото, културата, спорта, т.е. това бяха хора от най-изявените в сферата, в която са работели.  И освен подготовката, защото политиката не е просто някакво занятие, тя идва като един по-висок етаж в нещо, което човек се предполага, че в някаква област е постигнал.

И мисля, че поради тази причина, независимо от острата политическа поляризация, ораторите в повечето случаи не само се чуваха, но те се и съобразяваха  с това, което са казали техните опоненти. Дори в някои случаи признаваха, че този, който ги критикува, има основание, а не това, което те са заявили като позиция в дадения момент.

Освен на професионалната подготовка, според мен е много важно тези, които се занимават с политика да имат характер.

Ако един политик, ако един съдия, и в  други области, липсва този характер, нямайте очакване, че  експертността е достатъчна, за да е постигне резултат.  Във Великото народно събрание, освен опитни и утвърдени хора, имаше и много млади хора.  Просто тогава разместването на обществените пластове даде шанс.

Аз бях един от най-младите, но не бях лишен от самочувствието, че мога да бъда полезен в този процес. Защото, заедно с няколко колеги по наша инициатива,  подготвихме един проект за нова конституция. Той беше един от тези 16-те  проекта, който после от част от депутатите беше подкрепен.

Нашето участие във Великото народно събрание беше не да видим какво ще се случи, когато се намираме в събранието, но да можем да отстояваме това, което е направено,  преди това събрание.  Така че и в политиката е необходимо да съществува

архитектурния план, без който сградата не може да бъде изградена етаж по етаж, обект по обект. 

И наистина нека да се направи така, че конституцията от един идеал, защото всяка една конституция съдържа някаква по-голяма или по-малка мечта,  дава някаква представа за това, което трябва да достигне обществото и държавата.

Но заедно с това конституцията трябва в значителна степен да отразява това, което е.  Защото, ако си позволя едно уточнение на терминологията, конституцията предписва, но сама по себе си тя нищо не гарантира, защото това, което тя съдържа, трябва да бъде гарантирано от тези, които я прилагат, от тези, които в институциите трябва да ѝ предадат реален живот.

И това мисля, че е един от най-големите дефицити през последните години по различни причини. Така че това е един постоянен процес на приближаване на реалността към това, което е дала конституцията.

Мисля, че времето показа, че в общи линии тя е дала тази основа, върху която по-нататък може да се развива държавата, да се осъществява управлението. Това е един постоянен разговор, в който според мен историята е гледната точка, от която ние да обсъждаме това, което има да решаваме днес и в бъдеще.

А светът  наистина е в едно ново състояние, в което мисля, че все още конституцията не ни пречи да действаме съобразно условията, но тя налага наистина

едно активно и самостоятелно поведение.

Това беше една българска конституция, защото често се задава въпроса, какво използвахте от различни конституции. Да, ние използвахме от различни конституции, специалистите могат да открият, особено в организацията на няколко от институциите, такива елементи.

Но това беше този политически и юридически акт, който беше българско дело.

И затова аз ви пожелавам и вие да действате като български народни представители, защото днес отново възможностите са по-големи от тези, които имаха политиците само до преди 5-10 години.

Имайте самочувствието, воля и  план за действие.