Европейската прокуратура финализира дисциплинарното си производство срещу българския европейски прокурор Теодора Георгиева с лекото наказание „порицание“.
Защо такова леко наказание след гръмките изказвания на европейския главен прокурор Кьовеши колко сериозни нарушения била допуснала Георгиева и след като тя беше отстранена от длъжност в продължение на повече от година?
Защото компетентните институции да поискат тежкото наказание – дисциплинарно освобождаване от длъжност – Европейската комисия, Съветът на ЕС и Европейският парламент, явно са отказали да внесат такова предложение в Съда на ЕС. А са отказали, защото независимият Дисциплинарен съвет, който се е занимал с казуса, е препоръчал налагането точно на наказание порицание, както разбираме днес от прессъобщението на Европейската прокуратура. Не на уволнение. При това положение тезата за наличие на предпоставките за уволнение би била много трудно защитима в едно производство пред Съда на ЕС и никоя от трите институции явно не се е наела със задачата да го направи.
От друга страна мандатът на Георгиева изтича буквално след няколко дни и ако Колегията на Европейската прокуратура не беше наложила и това наказание, то тогава просто никакво нямаше да бъде наложено, което би изглеждало още по-зле. Не че това изглежда добре.
Така от цялата работа в крайна сметка се оказа, че в хода на дисциплинарното производство са констатирани някакви нарушения на Регламента за Европейската прокуратура от Георгиева, но те в никакъв случай не са такива, каквито се представяха публично, в това число и от европейския главен прокурор в телевизионни участия, защото като резултат водят до обикновено порицание, нищо повече.
Остава напълно неясно каква е била ролята на „доказателствата за корупция“ на Георгиева (свидетелски показания на трима свидетели), събрани от българската прокуратура и предоставени от българския и.ф. главен прокурор Сарафов на европейския главен прокурор Кьовеши при много съмнителни обстоятелства (това беше една от причините като министър на правосъдието да поискам дисциплинарното му уволнение, но ВСС отказа дори да образува производство). Тези „доказателства за корупция“ очевидно не са послужили формално нито за водене на наказателно производство срещу Георгиева у нас, нито за дисциплинарното производство срещу нея в Люксембург, защото тя не е дисциплинарно наказана с нищо и никаквото порицание, защото е корумпирана.
Остава неприятното впечатление, че „доказателствата“ са използвани и там точно затова, за което и тук. За нещо „на втори план“, за „четене между редовете“ на прессъобщенията, изказванията на водещите фактори и медийните публикации, но не и за постигане на конкретни законови цели.
Ръководството на Европейската прокуратура би трябвало да дължи много отговори за начина, по който проведе това дисциплинарно производство и го комуникираше публично. Защото от него накрая остава едно голямо нищо. Както и за колаборацията си с българската прокуратура по този казус. Там въпросите са изключително притеснителни.
Защото виждайки безславния финал на това дисциплинарно производство, остава усещането, че в Люксембург, съзнателно или не, помогнаха за прегрупирането на българските правосъдно-мафиотски елементи, седели по диванчетата на Еврото. И то точно по начина, по който се случват нещата и у нас – накрая и вълкът е сит, и агнето е цяло.
(Фейсбук)
DeFakto.bg DeFakto.bg









Ако в ПЕС и/или българското законодателство имаше норма, предвиждаща сериозни, широки негативни последици, вкл. трайни ограничения за заемане на публични длъжности/вписване в адвокатски колегии в случай на налагане на дисциплинарно наказание „освобождаване от длъжност“, а не просто нещо подобно на незаличаването по чл. 326, ал. 1 от ЗСВ, т.е. аналогично на чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗА, ала на общоевропейско ниво с ефект върху националните правни системи, защото per argumentum a fortiori го налага.