DeFakto.bg DeFakto.bg
В сряда Европейската комисия откри наказателна процедура срещу България и още 13 европейски държави, които не са превели законодателството си в синхрон с европейското, за което имаха краен срок до 7 май 2026 г. Тоест не са транспонирали Директивата на ЕС за защита от стратегически съдебни дела срещу общественото участие, по – известни като SLAPPs, или „дела шамари“ (Директива (ЕС)
След изпратеното уведомително писмо Министреството на правосъдието съобщи, че законопроектэт е изготвен и е готов за внасяне в НС.
„За съжаление, в България има хора, особено когато заемат политически или бизнес позиции, които смятат, че могат да избегнат разследвания срещу себе си чрез най-разнообразни юридически средства. Именно затова е тази директива срещу делата „шамари“.
През последните години има няколко скандални обстоятелства в България, обръна внимание Кашъмов.
Първото е, че имахме възможност да бъдем първата държава в Европейския съюз, която да въведе тази директива, защото първата работна група беше създадена още през декември 2023 година, когато министър на правосъдието беше Атанас Славов. В работната група бяхме готови още преди да изтече срокът за въвеждането на директивата – с предложенията за промени в Гражданския процесуален кодекс. За съжаление, повече от година нищо не се случи“, добави юристът.
„Текстовете бяха окончателно готови в края на декември 2024 година, работата беше приключена, но не се стигна до приемане. Едва по време на служебното правителство, когато министър на правосъдието беше Андрей Янкулов, процедурата беше довършена и започна общественото обсъждане, което впоследствие беше поето от новото правителство. И до ден днешен не сме видели реални действия по въпроса, поради което излязохме с обща позиция, с която настояваме законът да бъде приет възможно най-скоро“, заяви още адвокатът.
Министреството на правосъдието разпространи съобщение, че законопоректът е готов, което последва пресъобщението на Европейската комисия.
Сега, разбира се, трябва да сме наясно, че това не е просто морален укор от Европейската коимисия. Това е начало на юридическа процедура, която, не дай боже, може да завърши със санкциониране на България за неизпазване на сроковете за въвеждане в националното законодателство на такъв важен документ, какъвто е директивата против делата „Шамари“. Може би има нужда да повторим не знам кой път, че свободата на словото е в основата на демокрацията.
Ако нямаме свобода на словото, ние не можем да имаме изобщо обществен дебат, не може да има никакво развитие. Но, ние имаме стари нагласи в България, за съжаление.
Има някои хора, особено когато са на политически позиции, на бизнес позиции, които смятат, че могат да спират разследвания срещу тях с най-разнообразни юридически средства.
Делата „Шамари“
Вече се известни много случаи за завеждане на дела „Шамари“, посочи Александър Кашъмов, и въобще, възможностите на някой проспирящ богаташ, първеню или властник да наема адвокати, да харчи пари за дела, не са никакъв проблем за отмъщение, а журналистът да бъде смълчан.
В последните години в България се наблюдава тенденция към увеличаване на подобни дела, включително искове за стотици хиляди евро, обезпечителни мерки и продължителни съдебни производства срещу медии, журналисти и активисти. Сред засегнатите са независими издания и журналисти от „Медиапул“, BIRD, „Биволъ“, „Капитал“, „Сега“ и други медии. Тези дела имат ясно изразен смразяващ ефект върху свободата на словото и обществения дебат.
Напоследък нашумя, че някой си Николай Филипов, завел 13 дела срещу колегата Димитър Стоянов от BIRD, каза той. Следващите 5-6 години са в кърпа вързани на журналиста и на една малка медия, примерно, която ще трябва да мобилизира правна помощ, да се явява на инстанции, да ангажира доказателства, свидетели и така нататък, и да търпи за плахата, че може да бъде осъден, посочи Кашъмов.
В момента рекордния иск срещу „Медиапул“, който медията спечели на две инстанции делото, чака решение на ВКС. Ако законът беше приет, искането за 1 милион лева, т.е. сега за повече от половин милион евро, щеше бъде прекратено заради категорична злопотреба със право, заяви адвокатът.
Той припомни, че когато фалира КТБ се появиха N броя текстове, подписани от различни юридически фамилии, адвокати, защитници, които браниха Паевски със страшна сила – цяла поредица, която беше посветена на неговата почтенна работа по случая.
Има една група около господин Пеевски, която можем да предположим, продължава много активно да води дела Шамари, възползвайки се от факта, че все още това законодателство не е прието. Имаме поне две дела заведени от бившия министър на вътрешните работи Калин Стоянов – едно среку „Боец“ и едно срещу журналистите от BIRD.
Имаме други дела, в които пак хора от обществения живот с различни професии са защитавани от същата кантора, която защитава и господин Калин Стоянов, и която между другото има и известни позиции във ВАС в момента.
И аз някакси не мога да се спра да ги правя тези връзките. Може да са много случайни съвпадения, но може и да не са.
Кашъмов припомни, че „Програма за достъп до информация“ спечели дело за цената на охраната на Пеевски от НСО, след като „един гражданин от Добрич има така куража и вдъхновението да започне сам такава битка по Закона за достъп до обществена информация“. За дотогавашните откази на информация на НСО, съдът реши, че няма основание да се третират като държавна тайна и даде изключително точни указания, как да се изчисли цената. „И ние успяхме да установим, че цената е над 210 минимални работни заплати за миналата година“, каза Кашъмов.
В заключение адв. Кашъмов повтори серизния смисъл от транспонирането на европейската директива за делата Шамари за сплашване на журналисти и злупотреба със съдебни производства, както и съмнителното проточване законопроекта от доскорошните политически мвонзинства в парламента.
Правото на Европейския съюз затруднява да имаме конкретни законови изменения, които да могат да влият в по-голяма степен отколкото влияе в момента закона „Магнитски“.
Само, че една държавна институция в САЩ е намерила наличие на достатъчно данни за корупционно поведение и това е нещо, което би трябвало да е от значение и за българската прокуратура и за българската полиция. Тоест, нашия Наказателен кодекс има достатъчно много престъпни състави, които са предвидени там, свързани и с търговия, с влияние и с всякакви други форми на престъпно поведение, така, че усилията по разследването да доведат до достатъчно доказателства, категоричен е Кашъмов.
Целият разговор тук
