Премиерът: Външният министър не е подписвала декларация в Украйна за нови военни или финансови ангажименти

Премиерът Румен Радев отхвърли твърденията, че министърът на външните работи Велислава Петрова е подписала декларация в Украйна, с която България поема допълнителни ангажименти. По думите му името ѝ фигурира в преамбюла на документа, но под него няма неин подпис.

На въпрос защо тогава името на Петрова фигурира на официалното съобщение от подписването, качено на сайта на украинското президентство, Радев лаконично отговори „питайте домакините“.

Вчера политическите журналисти съобщиха, че  България е подписала Киевската декларация в подкрепа на Украйна

Той подчерта, че присъствието на Петрова в Украйна било свързано с продължаването на двустранния диалог между София и Киев, а не с поемането на военни или финансови ангажименти.

„Министър Петрова отиде там, за да продължи разговорите, които имах с президента Зеленски. В рамките на един месец проведохме три срещи, поискани от него по време на различни международни събития“, посочи премиерът.

По думите му дискусиите били съсредоточени върху две важни за България и Украйна области – енергетиката и икономиката. „Това бяха важни разговори за взаимноизгодно сътрудничество в енергетиката и икономиката. Госпожа Петрова продължи този диалог. Имаше и разговори с „Нафтогаз“, при които виждаме сериозен потенциал и перспектива“, каза Радев.

Премиерът категорично отхвърли тезата за противоречия в кабинета по отношение на войната в Украйна. „Няма никакво противоречие в правителството по отношение на войната в Украйна. Госпожа Петрова не е подписвала тази декларация, включително текстовете, свързани с т.нар. Коалиция на желаещите, за която се говори в точка 7“, заяви той.

Радев допълни, че външният министър е била поканена и за участие в официален държавен празник на Украйна. „Тя беше поканена да присъства на официалния държавен празник на Украйна. За подробностите около поканата може да попитате домакините“, каза премиерът.

В отговор на въпрос какво конкретно е било договорено по време на посещението, Радев отново постави акцент върху енергийното и икономическото партньорство. Той посочи, че разговорите с „Нафтогаз“ са част от по-широкия диалог между двете държави, включително по теми от взаимен интерес в енергийния сектор.

По отношение на общата позиция на България за войната премиерът заяви, че тя вече е била ясно представена пред европейските и международните партньори.

„Много ясно заявих българската позиция и в Брюксел, и пред нашите партньори в Анкара и Париж. България е част от общите европейски решения, но няма да предоставя оръжие и финансови средства. Това е ясно“, подчерта Радев.

Той уточни, че страната ще продължи да развива отношенията си с Украйна в областите, в които смята, че сътрудничеството е полезно и отговаря на националния интерес. „Продължаваме отношенията си с Украйна там, където преценяваме, че това е целесъобразно. Това не означава промяна в позицията ни за предоставяне на военна или финансова помощ“, каза премиерът.

Радев коментира и текстовете в декларацията, свързани с укрепването на украинската противовъздушна отбрана. Той припомни, че България е част от европейска инициатива за въздушна и противоракетна защита още от 2022 г.

„България беше една от първите държави, които през септември 2022 г. се присъединиха към инициативата European Sky Shield. Ние сме активна част от нея“, посочи той.

По думите му отделните инициативи не бива да се възприемат като самостоятелно поемане на ангажименти извън установените международни формати.

Той даде като друг пример участието на страната в противоминната група в Черно море, чрез която България работи съвместно със съюзници за подобряване на морската сигурност.

„България е активен участник и в противоминната група в Черно море. Това са конкретни ангажименти, които изпълняваме в рамките на съюзническите решения и собствените си възможности“, заключи премиерът.

„България ще намалява дефицита без замразяване на пенсии и орязване на социални разходи“

В отговор на въпрос за финансовото състояние на страната и очакванията за бюджета през 2027 г. премиерът изрази увереност, че дефицитът може да бъде свит. Според него основното предимство на бюджета за 2026 г. е, че показва реалното състояние на публичните финанси и създава основа за по-строга дисциплина.

„Уверен съм, че ще постигнем по-нисък дефицит. Най-важното е, че бюджетът за 2026 г. изкарва цялата истина за финансовото състояние на държавата. Стъпваме върху здрава основа и въвеждаме ясни правила за финансова дисциплина“, каза той.

Радев посочи, че сериозна тежест върху дефицита оказват натрупани задължения по вече сключени договори и извършени дейности, които не са били разплатени навреме.

„Когато говорим за капиталови разходи, трябва да е ясно, че голяма част от тях са стари плащания. Има сключени договори, има извършена работа, но няма извършено разплащане. Тези задължения трябва да бъдат изчистени, като част от тях ще продължат да се плащат и през 2027 г.“, обясни премиерът.

По думите му кабинетът ще се стреми да намали дефицита чрез по-строг контрол върху разходите, но без мерки, които биха засегнали икономиката, доходите и социалната подкрепа. „Ще затягаме разходите, но без да задушаваме икономиката, без да ощетяваме работещите, без да намаляваме социалните разходи и в никакъв случай без да замразяваме пенсиите. Трябва да продължим напред и постепенно да свиваме дефицита“, заяви Радев.

Той отхвърли твърденията, че настоящият бюджет замразява разходите, и посочи увеличенията за хората с увреждания, личните асистенти, пенсиите и заплатите.

„Не е вярно, че разходите са замразени. Има сериозно увеличение на средствата за хората с увреждания, повече пари за личните асистенти, пенсиите се повишиха със 7,8%, а заплатите – с 5%. Има и редица други увеличения“, подчерта премиерът.

Радев отрече да са провеждани неофициални разговори с представители на Европейската комисия с цел да бъде избегната процедура за прекомерен дефицит. Според него всички обсъждания са водени в официален формат от финансовия министър и българската делегация.

„Министърът на финансите и водената от него делегация проведоха срещи с европейските финансови институции и участваха във формата ЕКОФИН. Всички въпроси са поставени официално. Няма неофициални срещи“, каза Радев.

Той допълни, че Европейската комисия очаква България да предприеме действия за намаляване на дефицита и увери, че правителството ще изпълни тази цел.

„Пламен Тончев подаде оставка, защото не се поддаде на натиска“

По отношение на номинацията на Пламен Тончев за председател на ДАНС Радев заяви, че именно при неговото ръководство са станали публично известни данни за предполагаемо изнасяне на средства, свързани със строителството на магистрали. Според премиера Тончев е напуснал ръководството на службата, защото е отказал ДАНС да бъде използвана за политически натиск.

„Пламен Тончев подаде оставка, защото не се поддаде на натиска службата да бъде превърната в бухалка. Натискът е ясен и скоро ще стане известен“, заяви той.

Радев добави, че не му е известно срещу Тончев или неговия син да се води досъдебно производство. На въпрос дали бившият ръководител на ДАНС лично му е разказвал за оказван натиск, премиерът отговори предпазливо. „Знам някои неща, които очевидно той не желае да споделя публично. Не бих искал да говоря за тях в негово отсъствие“, посочи Радев.

Той коментира и предоговарянето на договора с „Боташ“.

„В този протокол е посочено едно много съществено намаляване на цената и за регазификация, и за пренос от „Боташ“. Така маршрутът от Турция през България става много, много конкурентоспособен. Очакваме това много скоро да прерасне в конкретни споразумения с други държави. Тези 360 милиона натрупани задължения на „Булгаргаз“ към „Боташ“ – в протокола е заложен механизъм, по който този дълг ще бъде изчистен, без това да се отрази на българския бюджет.“

Премиерът отправи критики и към предишни правителства, които по думите му не са направили необходимото, за да бъде реализиран договорът с „Боташ“.