DeFakto.bg DeFakto.bg
За хронологията по прикриване на едно престъпление
Поредното разследване от Борис Митов за “Извън ефир” поставя най-важния въпрос: какво се случва, ако е вярно как може да изчезне ключово доказателство от дело? НИЩО!
Какво означава това НИЩО?!
Ако в една държава на фона на множество журналистически разкрития и международни доклади могат да се прикриват брутални престъпления срещу правосъдието (на “джуджета и нотариуси”), да се фабрикуват или унищожават доказателства (СГП заявява, че аз съм съдията с неправомерни връзки с Нотариуса, а Ушев и Сие – са “набедени”, Сарафов уличи Теодора Георгиева за подкуп по Чирен, а тя е порицана за процедурни нарушения) да се влияе върху свидетели (делото срещу кмета Коцев), да се фабрикуват компромати срещу съдии и прокурори (стотиците разрешения за таен контрол, не се разследва опита за убийство на прокурора Иво Илиев, а се фабрикуват доказателства стещу него самия), и от всичко това да няма последствия,
то очевидният проблем е в управлението на държавата!
Липсата на правосъдие не само институционална криза в сектора, защото безнаказаността се пренася в живота навън – в сигурността на всеки гражданин, който е или може да стане жертва на тази фабрика за злодеяния, за която истината няма значение, а доказателствата могат да бъдат моделирани според желания резултат.
Затова общественият интерес трябва да се насочи към големия въпрос –
дали държавата изобщо е способна да разследва собствените си представители?!
Докато няма ефективна отговорност за всеки, който укрива, подправя, манипулира или унищожава доказателства, всяко обещание за борба с престъпността ще бъде кух лозунг. Защото най-опасното за една правова държава не е извършеното престъпление, а институционалното решение престъплението да остане без последици, а престъпниците – да бъдат повишени.
За държавата с главно “Д” е точно обратното – важно е страхът от обвинение и компромат да държи скована всяка съвест, която да действа автоматично по заповед.
А подчинените хора стават все по-видими, защото ги правят все по-големи началници.
За откровеното мошеничество и морално пораженство на някои с тоги и “ разследващи“ протежета, чиято цел е да укрият от отговорност охранителя на бившия и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов, блъснал възрастен човек на пешеходна пътека, който починал по – късно, прочетете тук. хронологията по прикриване на едно престъпление.
Не е възмутително, отвратително е, че имената на замесените са известни, но както казва съдия Царигарадка, следва едно голямо НИЩО!
Няма хъс за професионално майсторство, няма изкушение да бъдат разобличени бандитите в самата правоохранителна служба, няма и гняв към грозния грабеж на доказателства, няма милост към загиналия човек, прехвърлят вината на жертвата с ясна цел – да бъде спасен „нашият“ човек от Семейството.
Но и защо да се морят – заплатите им в кърпа вързани до пенсия, готови са на чудеса стане ли дума, че са преувеличени. А в подобин случаи – те просто трябва да им се отнемат до изясняване на ситуацията.
Стига „куцо и сакато“ се е ползвало от правилата за честните магистрати и служители на реда. Но кой да направи това като нагоре по – веригата е НИЩОТО.
Адмирации за колегата Борис Митов!
( Дефактоj)
