DeFakto.bg DeFakto.bg
Съдебни дела „шамари“ носят изцяло риск за демокрацията, тоест съдят един журналист, а заглушават 10. Именно затова говорим за заплаха, а не за частен спор. Но държа да отбележа и обратното, не всеки иск срещу журналиста е заплаха за свободата на словото. Доброто име също защитено право по Конституция, а балансът между двете е дело на съда, каза в интервю пред БНР адв. Блага Тавар от екипа на Pappas & Associates в Брюксел
Тя коментира темата за идва ли краят на „делата шамари“ в българския съд
ЕК започна 7 наказателни процедури срещу България за непълното въвеждане на европейските правила в националното законодателство. една от процедурите е свързана със злоупотребите с дела срещу журналисти, защитници на правата на човека или граждански организации, станали известни като стратегически дела срещу публичното участие или още т. нар. „дела шамари“.
„Истинската им цел е сплашване и психическо изтощение на журналисти и учени, към всеки, който говори. Смразяващият ефект върху свободата на словото е същият, независимо дали делото излиза от границите“, коментира адв. Тавар.
Тя съобщи, че у нас има законопроект, който е минал на обществено обсъждане, междуведомствено съгласуване и е в МС, очаква се политическото финализиране в НС. ще има цяла глава в Гражданския процесуален кодекс за този тип дела.
Срокът за транспониране на европейската директива е бил 7 май, а на 15 юли е получено писмо. „Този законопроект се разпростира върху всички граждански дела“, посочи адвокатката.
И уточни, че има индикатори, и уточни, че нито един индикатор сам по себе си не е решаващ, „съдът преценява индикаторите“:
„Българският проект изброява 8. Основите критерии са непропорционален размер спрямо вредата, насочване на иска срещу журналисти, а не срещу издатели, психологически атаки. Има и тънкост, искът не трябва да е изцяло основателен, индикаторите са за повишено внимание на съда. У нас няма статистика за дела шамари, а директивата иска държавите да събират данни, защото иначе проблемът остава невидим.“
Адв. Блага Тавар посочи, че такива дела се завеждат от фигури с концентрирано влияние.
„И това е особеното при делата – съществената асиметрия между страните. Емблематично е делото на Лев инс срещу „Медиапул“ за 1 млн. лв.. Особеното е, че ни ги завеждат тези с накърненото има, а тези, за които съдебния процес е поносим разход, а отсрещната страна унищожена“, коментира тя.
И обясни, че въпросът е не цената, а времето:
„Съдът винаги е можел да отхвърли искове срещу журналисти, но това става бавно. Преди 2 години съдът отхвърли, защото ищецът не търси обезщетение. Директивата трябва да се транспонира заради възможността отхвърляне на иска в ранен етап.“
Адв. Тавар припомни, че и други страни членки на ЕС са пропуснали срока – 7 май т. г., но ЕСПЧ отдавна работи с понятието „смразяващ ефект“.
„Тава е заплаха не само свободата словото, но и за държавата, защото се използва за тормоз, инструмент за заглушаване. Това е злоупотреба с фундаментално право. Истинската жертва не е само журналистът. Чл. 10 защитава не само, който говори, но и този, който трябва да чуе – не научава нещо, което го засяга“, посочи адв. Тавар.
