DeFakto.bg DeFakto.bg
След като на 17 юли т.г. КС образува дело искане 49 народни представители от опозицята срещу разпределението на квоите в ЦИК, на днешното си заседание , седмица по-късно, съдиите допуснаха искането за разглеждане по същество.
Докладчик по делото е съдия Янаки Стоилов, решението е взето единодушно.
Депутатите поискаха да се установи противоконституционност на част от Указ №170 от 29 май 2026 г. на президента на Илияна Йотова и Приложение №1 към т. 3.2. от Правилата за провеждане на публични консултации и процедура за назначаване на състав на Централната избирателна комисия.
В тези правила бе посочено, че управляващите от „Прогресивна България“ ще имат 7 от общо 15-те бъдещи членове, а макар разпределението да им отрежда 8 места, законът не позволява една паритя да има мнозинство. Разпределението на останалите партии според изчисленията гласеше: 3 за ГЕРБ, 2 общо за ПП и ДБ, 2 за ДПС и едно за „Възраждане“.
Според ДБ и ПП това изчисление е в противоречие с Изборния кодекс, който определя както принципа за пропорционално разпределение на местата в ЦИК, така и използвания метод на най-големия остатък (Хеър-Ниймайер).
„Вместо да възпроизведе законовия текст, Приложение № 1 съдържа самостоятелна методика за разпределение, при която първо се извършва разпределение на всички 15 места, а едва след това се прилага ограничението представителите на една партия или коалиция да не формират мнозинство в ЦИК. По този начин чрез указ е въведено разрешение на въпрос, който законът не урежда изрично“, заявяват депутатите в искането си.
Вносителят оспорва създаването от президента на „правило с първично нормативно съдържание“, което излиза извън президентските правомощия и нарушава принципа на правовата държава (чл. 4, ал. 1 от Конституцията). Посочва също, че държавният глава е „въвел собствен алгоритъм“ за прилагането на чл. 46, ал. 8 от Изборния кодекс (ИК) и „фактически е изменил действието“ му. Това е определено като „конституционно нетърпимо навлизане в компетентността на законодателната власт“, което е съпроводено с позовавания на решения на конституционната юрисдикция.
От ПП–ДБ претендират още едно място в ЦИК за сметка на ДПС.
Прилагаме Изборния кодекс, както е приет, коментира президентът Йотова. Когато започнахме работа по правилата, работихме по текстовете на закона, такъв какъвто е гласуван. Законът не е предположил партия с абсолютно мнозинство, добави тя.
Конституционният съд приема, че не се е произнасял с решение или с определение по искане със същия предмет и допуска искането за разглеждане по същество.
Като заинтересувани страни конституира парламентарно представените партии и коалиции, както са участвали в изборите за 52-рото Народно събрание: Коалиция „Прогресивна България“, Коалиция „ГЕРБ-СДС“, Коалиция „Продължаваме промяната-Демократична България“, ПП „Движение за права и свободи“ и ПП „Възраждане“.
На основание чл. 20а, ал. 3 ПОДКС Съдът смята, че следва да бъдат поканени да дадат писмено мнение по предмета на делото следните изтъкнати специалисти от науката и практиката: проф. д.н. Камен Иванов, проф. д.н. Надя Златева, проф. д-р Емилия Друмева, проф. д-р Мария Нишева-Павлова, проф. д-р Пламен Киров, доц. д-р Маргарита Златарева, д-р Александър Андреев, Ивилина Алексиева-Робинсън, Румен Ненков, Светла Димитрова и Стефка Стоева, на които да се изпратят преписи от искането и от определението.
