
Общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд абдикира от законовото си задължение да излъчи съдия за член на Комисията за противодействие на корупцията.
Така, законовата разпоредба, че Комисията от петима членове може да заработи и с трима, имаща за цел да противодейства на потенциалното ѝ блокиране от някой от органите, формиращи състава ѝ, всъщност беше използвана от върховните съдии да не поемат отговорност.
По този начин и Комисия ще си има, и съдиите ще си останат максимално отдалечени от този горещ картоф.
„Индикациите“, че точно това ще се случи, бяха налице още при номинационния процес, когато, макар законът да беше дал възможност на всеки съдия да номинира свой колега, постъпи една-единствена номинация от един-единствен съдия.
„Неофициално“ „лидерите на мнение“ сред съдиите обясниха защо това е така: защото въобще не било работа на съдиите да се занимават с такова нещо като КПК.
В един идеален свят работата на съдиите сигурно е само да си решават делата добре и в срок, и кротко да растат кариерно в самата съдебна система и, дай Боже, Конституционния съд, само че нашият свят е много далеч от идеален.
И точно хората, на чиито професионализъм и морал обществото разчита толкова много, би трябвало да са от първите, които да могат да излязат от зоната си на комфорт и да се заемат с нещо не толкова свойствено и от което могат да се опарят, но пък и при прозорците на възможност, които се отварят отвреме-навреме, могат да поразбъркат пасиансите на властовото статукво.
Гласуването във ВКС представляваше вот на доверие за единствения номиниран и престрашил се да участва (и не просто участвал, ами участвал убедително) въпреки „индикациите“, че избор няма да има, кандидат – съдия Ивайло Йосифов.
Така, при бюлетина „за“ и „против“ Йосифов е събрал 25 гласа „за“, 30 „против“ и 1 недействителен глас, с което е обявен за неизбран и процедурата финализирана.
Логиката на закона обаче е да улесни произвеждането на избор и до такъв да се стигне, затова и се изисква успешният кандидат да е получил повече от половината гласове, за да бъде избран на първи тур, и ако няма такъв кандидат, се гласува отново.
И изборът вече ще бъде успешен при всякакъв положителен вот, стига в гласуването да са участвали поне една трета от имащите право на глас.
При падащо мнозинство почти половината гласове са обикновено достатъчни и един много добър резултат за кандидата.
Т.е. общото събрание на ВКС трябваше да проведе истински бойкот на гласуването, за да произведе този краен резултат, което не направи. Но това, да кажем, са технически подробности.
С тях или без тях фактът е налице – КПК ще започне да функционира без съдия, излъчен от върховните съдии от ВКС. С което не беше използвана рядката възможност за алтернативен тип представителство в този орган.
Още по темата тук
DeFakto.bg DeFakto.bg








