След два дни на дебати и гласуване парламентът прие окончателно държавния бюджет за 2026 г.
С него се залага дефицит от 5,7% от Брутния вътрешен продукт (БВП), замразява се минималната работна заплата на 620,20 евро и възможност за нов дълг до 10,1 млрд.евро.
Разчетите на Министерството на финансите предвиждат свръхдефицитът постепенно да бъде сведен до 3% от БВП до края на 2028 г., като за 2027 г. е планирано ниво от 3,8%. Очакваната средногодишна инфлация е 4,3%, а прогнозният ръст на икономиката е 2,6%.
В план-сметката на държавата с промени в Кодекса на труда от 1 януари догодина се въвежда почасово изчисляване на трудовия стаж.
С приетите промени в Кодекса на труда от 1 януари 2027 г. един ден трудов стаж ще се признава, когато работникът или служителят е отработил пълното законоустановено за него работно време за деня. При работа на непълно работно време стажът ще се изчислява пропорционално на изработените часове спрямо установеното работно време. Новите правила няма да засягат вече натрупания стаж – до 31 декември 2026 г. трудовият стаж и произтичащите от него права ще продължат да се определят по досегашния ред.
Една година трудов стаж ще се зачита, когато са натрупани 12 месеца признат стаж. Промяната ще има отражение основно върху работещите на непълно работно време – например служителите на 4-часов работен ден ще натрупват стаж по-бавно спрямо тези на пълно работно време, тъй като той ще зависи от реално отработените часове.
От 1 август 2026 г. индивидуалните основни месечни заплати на всички държавни служители по Закона за държавния служител и месечните трудови възнаграждения на заетите по Закона за съдебната власт се определят така, че намалението със задължителните осигурителни вноски и дължимия данък, да не са по-ниски от получаваните към 31 юли 2026 г. индивидуални основни месечни заплати, намалени с дължимия данък.
От 1 август държавните служители и заетите по Закона за съдебната власт ще заплащат личните си осигурителни вноски в съотношение между осигурителя и осигуреното лице 80:20, а от 1 януари 2027 г. – в съотношение 60:40.
Сумата, която се приспада от годишните данъчни основи като данъчно облекчение за деца е 3067,75 евро за едно ненавършило пълнолетие дете. За две – 6135,50 евро; при три и повече ненавършили пълнолетие деца – 9203,25 евро.
Парламентът реши да не се прилага автоматизмът при определяне на заплатите на военните и цивилните от системата. Те запазват основните си месечни възнаграждения, индексирани при условията и по реда на т.нар. удължителен закон до приемането на държавния бюджет за 2026 г. Същото важи и за МВР и НСО.
При ползване на данъчното облекчение за деца с увреждания по този закон сумата, с която се намаляват годишните данъчни основи, е 6135,50 евро.
Депутатите приеха още Министерският съвет, по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството, да определя проекти от Инвестиционната програма за общински проекти, включени в приложение № 3 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г., за които няма възможност за осигуряване на финансиране по програми, съфинансирани от Европейските фондове при споделено управление, при определени условия.
В параметрите на бюджета за тази година, въпреки фискалните ограничения, е заложено увеличение на пенсиите със 7,8%, на заплатите в бюджетния сектор – с 5%, а на МРЗ – с 12,6% и се разширява кръгът на родители, имащи право на детски надбавки, дава се възможност на повече хора да имат лични асистенти. Предвидени са и приблизително 1,1 млрд. евро за общински проекти.
Бюджетният дефицит за 2026 г. е 5,7 на сто – с 1,7% по-нисък от първоначалните изчисления, вследствие на мерките, предложени от Министерството на финансите и приети от Народното събрание и управляващото мнозинство от “Прогресивна България”.
Мерки за намаляване на разходите включват:
Премахване на допълнителното възнаграждение за постигнати резултати на едноличните държавни органи, техните заместници и председателите, зам.-председателите и членовете на колегиални държавни органи, началниците на политическите кабинети на министри и шефове на държавни агенции.
Намаляване на разходите в администрацията с 10 на сто от 1 септември 2026 г. Мярката ще продължи и през 2027 и 2028 година.
От нея са изключени общините, училищата, които прилагат делегиран бюджет, лечебните заведения, секторите “Отбрана” и “Сигурност”. Запазва се размерът на възнагражденията на служителите.
Намалява се държавната субсидия за политическите партии.
Мерките за увеличение на приходите включват:
Максималният осигурителен доход става 2 300 евро, считано от 01.08.2026 г.
Повишават се минималните осигурителни прагове за определени икономически дейности и професии, които са с по-висок процент от ръста в МРЗ по предложение на министъра на труда и социалната политика, считано от 01.08.2026 г.
В бюджета е заложено и повишаване на акцизите за тютюна и тютюневите изделия – определени са нови ставки за пушене: 130 евро/кг от 1 август 2026 г.; 138 евро/кг от 1 март 2027 г.; 146 евро/кг от 1 януари 2028 г.
Предвижда се увеличаване на приходите от хазарт чрез въвеждане на нова двукомпонентна такса със 100 млн. евро. Мерките по отношение на хазарта включват блокиране на плащания от и към нелегални хазартни сайтове от банки и други мобилни оператори, блокиране на хазартни сайтове от мобилни оператори и интернет доставчици. Въвеждане на лицензионен режим в Закона за хазарта за афилиейт оператори, които популяризират хазартни игри на лицензирани оператори на територията на Република България.
С промени в Закона за хазарта е записано, че дейността по популяризиране на хазартни игри от афилиейт оператор (бел. на автора – компания или платформа, която управлява партньорски програми) може да се извършва от местни и чуждестранни юридически и физически лица, включително еднолични търговци.
Приоритет, около който се обединиха и управляващи, и опозиция, е осигуряването на средства за ремонта на паметника на връх Шипка – 2 млн. евро ще бъдат прехвърлени от бюджета на Народното събрание към този на Министерството на културата за ремонта на монумента.
Сред приоритетите, заложени в бюджета, е и изсветляването на сивия сектор – усъвършенстване на фискалния контрол върху стоките с висок фискален риск, дигитален контрол върху веригата на доставки на горива и засилен контрол върху електронната търговия.
“Ние от „Прогресивна България“ ще търсим справедлив подход за разпределение на обществените ресурси, чрез който да постигнем управленската си цел за ускорено икономическо развитие за цялото общество, така че да се усети като подобряване на качеството на живот от всеки”, посочи вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев в края на дебатите по бюджета за 2026 г.
Мнозниството отбелязва, че бюджетът поставя началото на средносрочен план за връщане на дефицита към устойчиви нива чрез последователни мерки през 2027 и 2028 година.
От опозициията обявиха, че ще поискат държавният глава да наложи вето на закона за държавния бюджет.
DeFakto.bg DeFakto.bg








