DeFakto.bg DeFakto.bg
Институционалната реакция на прокуратурата би следвало да се изразява в предприемане на активни действия по разследването съгласно указанията на Софийския градски съд, които са дадени в определението за отмяна на постановлението за прекратяване.
Това каза в Атанаска Дишена, член на ВСС в “ Извън Ефир“ повод разследване на журналиста Борис Митов за изчезнало ключово доказателство за катастрафова, извършена от бивш охранител на и.ф. главен прокурор Сарафов.
На 5 октомври 2024 г. той удря с колата си 83-годишния адвокат Стефан Димитров, който умира на 7 ноември 2024 г. след едномесечен престой в болница. Съдебно-медицинската експертиза по случая констатира, че причина за смъртта е двустранна пневмония, провокирана от „влошаване на общото увредено състояние“ на човека, вследствие на катастрофата. Скандалът избухна, когато видеозаписът, ключово доказателство по делото изчезва, след смяна на разследващия полицай и наблюдаващия прокурор по случая.
Експертизата недвусмислено е показала, че към август 2025 г. видеозаписът, запечатал момента на удара и той е бил приложен по досъдебното производство. След грабежа – СГП замлъкна по темата, прекрати делото и остана впечтлението, че кражбата на доказателството е „освободила“ извършителя от отговорност, въпреки, че СГС отмени прекратяването на производството.
Случаят е от висок обществен терес и би трябвало да се даде информация по него , каза Дишева, нещо което може да направи, както ръководителят на СГП Русинова, така и и.ф. главен прокурор Ваня Стефанова, добави тя. В публичното пространство до този момент няма информация дали изобщо нещо се прави по разследването и какво се прави.
Дишева припомни и други скандални случаи, които останаха без коментар от страна на обвинениете – изчезналото тефтерче на Филип Златанов и количката със златото на Златанови, тикана в двора на спецпрокуратурата от набюдаващия прокурор. „За всеки страничен наблюдател тази информация звучи ужасяващо – прокурор бута количка със злато, (което отива при Петьо Еврото б.р.) .“ Тези данни се потвърхиа тогава, но с едни приемливи думички, словосъчитания, изречения, наредени в някакъв текст, бяха омоловажени“.
Софийска градска прокуратура се превърна в своеобразен хъб за чувствителни разследвания
и предполагам, че отношение към Емилия Русинова е свързано именно с някоя от тях, заяви правосъдният министър след отказа на прокурорската колегия да я отстрани до финала на дисциплинарното производство. Той предположи, че едно от тези разследвания е свързано с така наречения „Хемусгейт“, по което ситуацията е повече от притесненителан с оглед на дългия период, в който не се извършва нищо по делото.
По този повод Дишева определи думите на Найденов като „заявка“ за критика.
„Разбира се, факта, че министърът на правосъдието поиска отстраняване на градския прокурор до приключване на дисциплинарното производство, означава, че той припознава основанието за налагане на дисциплинарно наказание, което предишният министър на правосъдието беше внесъл„.
Тя припомни, че по случая „Хемусгейт“ имаше готов обвинителен акт, твърдеше се, че е бил от 400 страници. И до ден днешен не сме видели обвинителен актда е внесен в съда. Какво се е случило с това дело, въпреки значимия обществени интерес на случая, ние не знаем.
Става въпрос за разходване на публични средства с изключително голям размер. И свързаните с това множество последствия, включително и това за пътно-транспортните произшествия, които произстичат от това как се строят пътищата, качествено или изобщо не се строят, или не се поддържат и други подобни обстоятелства, отбеляза тя.
Топката от зависимости
Когато качествата на лицата, които разследват или търсят отговорност се омотават в топка от връзки, зависимости, служебни и лични отношения и други подобни, бих казала, че е наивно, най-малкото напълно необосновано, от здравия разум, ние да очакваме да се случат някакви неща. Няма как.
Между другото, в тази връзка е хубаво, че министърът на правосъдието получи повече правомощия с новите изменения от закона на съдебната власт. Остава, разбира се, той да ги упражнява. Имам предвид правомощието за внасяне на предложения за дисциплинарни производства, което минаги е имал, но за обжалване на всички актове, както на колегиите, така и на Пленума на ВСС, Върховният административен съд беше изградил практика, че министъра нямал правен интерес да обжалва.
Това не е единственият случай, който виси пред Софийска градска прокуратура на трупчета. Стоят на трупчета, докато прокуратурата се ръководи от административен ръководител, за когато има достатъчно ясни данни факти, че е бил в тесни връзки с Петьо Петров- Еврото, вметна водещата Ралица Гълъбова.
В прокуратурата през последните години, има случаи, в които се стига до ситуация, при която лицето, срещу който има някакви данни или срещу който трябва да се води или наказателно разследване, или дисциплинарно производство, трябва едва ли не то само да внесе предложение срещу себе си, каза Дишева.
Самият Сарафов, помним, твърдеше , че е бил направен атентат срещу главния прокурор, който бил за причиняване на смърт. Ние досега не знаем какво се случи с това производство. Имаше предложение от Гешев за образование на дисциплинарно производство срещу Сарафов и нищо.
Има разследвания, по които административният ръководител на Софийска градска прокуратура, в случая госпожа Русинова, трябва да предприеме определени действия.
За реформата на ВСС
Запитана как гледа на заявките на Прогресивна България за разграждане на модела, който трябваше да минава и през ключовите избори в съдебната власт, Дишева заяви, че предстои избор на нов ВСС, “ който лично тя чака от 4 години“ – 3 октомври е датата, на която ще стане 4 години период извън редовния мандат на ВСС.
Тя напомни, че преди 4 години сегшният ВСС трябваше да приключи работа. Тогава имаше избрана професионална квота, а парламентарната не просто не беше избрана, никога не беше открита процедура, каза Дишева.
Сега имам много неприятното опасение, че е възможно ситуацията да се повтори. Защото съдебната власт имаше определена дата за приключване на изборите, с която ние горе-долу се съобразихме, с разлика от един месец. Трябваше до 17 октомври да приключат, сега се очаква изобрите да приключат към края на ноември.
Но така или иначе, процес, който е задействан, в момента срокове за подаване на кандидатури и пр. В същото време, при горе-долу същите времеви параметри за провеждане на изборите от самото Народно събрание, аз не чувам дори говорене за приемане на вътрешни правила, каквито НС трябва да приеме и обяви, че ще приеме за номинация за предценка на професионалните и нравствени качества на кандидатите.
Дано да не съм права, повтарям го, и дано в късната есен парламентарната квота да избере свои представители. Но в самите текстове в Закона на съдебната власт, които биха могли да дадат възможност за разграждане на модела, не бяха приети.
За избора на ключови позиции
Беше дадена заявка, че ще бъдат направени сериозни прегледи или преоценка на изборите на административни ръководители на ключови дълъжности. В тази насока текстове в закона на съдебната власт – няма.
Дано да не изглеждам черногледа, но мерките, които бяха приет в Закона за съдебната власт, който е в сила от 2 юли, просто ми се струва, че няма да доведа до нищо по-различно от това, което ние вече имаме.
Например, каза тя, така нареченото орязване, образно казано, на правомощията на ВСС
остана всъщност символично.
Защото много други правомощия, които би трябвало да бъдат ограничени, останаха – те са свързани с прехвърлене на длъжности, на преназначаване вътре в съдебната система, остана правомощието на пленума да закрива и разкрива нови щтатове в съд, прокуратура, следствие..
Ограничи се само правомощието да бъдат назначавани.
Трябва да се провеждат конкурси, за да не се губи време, за да може следващия ВСС да има готова възможност за назначаване, но все пак за него да остане назначаването.
Тоест спираме на етапа на взимане на решение, определяме първи, втори, трети, пети, класиран. Ами какъв е смисъл от това ограничаване на правомощието, когато същият този Висшия съдебен съвет, който е обявен в най-широк смисъл за неадекватно изпълняващ правомощията си, е провел тази процедура?!.
И това, което остава за следващия Висшия съдъвен съвет е единствено да дигнат ръцете и да кажат, ще ги назначим, а пък ако искат да кажат, няма да ги назначим, те трябва да имат обосновани мотиви, а пък те няма да ги имат.
Затова говоря, че уж някакви правомощия бяха ограничени, но за сметка на това останаха други, които всъщност правят почти илюзорно ограничаването на тези правомощия, които бяха ограничени. Същото се отнася, между другото, и за административните и за съдебните служители.
Това, според мен, е един модел, който се повтаря през годините. Има общата забрана да не се увеличава общата численост на съдебната администрация, но няма забрана за преместване на служители вътре, нито за попълване на места вътре на щатове, които са налични. За никого няма да разкрия тайна, ако кажа как се създават зависимости с назначаване на длъжности за съдебен служител.
Нямаме време да се спрем на доклада на ЕК за върховенство на правото, но там изрази от рода на никакъв напредък, са просто повече от очевидни.
Те са, как да кажа, убийствени за качеството на работа в държавата, свързана с съдебната реформа, обобщи Дишева.
