DeFakto.bg DeFakto.bg
Софийският апелативен съд осъди ПРБ да заплати общо над 150 000 лева на дружеството „ПЛАЗА АУТО 2012“ ЕООД за иззет чисто нов автомобил като веществено доказателство и върнат след пет години в неузнаваемо състояние.
От фирмата „Порше“, които се заели да приведат в годност лекия автомобил, се уплашили, когато видели състояние в което им е бил закаран – по народному „разкостен“, след съхранението му на паркинг на държавата.
Автомобилът Ауди А8“ на фирмата е иззет на 17.09.2012 г. като веществено доказателство по досъдебно производство с протокол за претърсване и изземване. Тогава той е бил нов, закупен три месеца преди изземването ( на 13.06.2012 г.) от „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД за сумата от 200 000 лв.
Когато пет години по-късно „вещественото доказателство“ било върнато от прокуратурата, най-напред собственикът отказва да го приеме преди да „обезпечи“ състоянието на онова, което преди 5 г. бил закупил – возилото било тотално ограбено , увредено, естествено незапечатано, с отворени врати, без четирите му гуми с джантите, липсвал преден и заден капак, предни фарове, част от екстериорното и интериорното оборудване, елементи от оборудването около двигателя и много други основни и второстепенни части, принадлежности и аксесоари. Вътрешността на автомобила била напълно увредена.
В последвалите дела съдът многократно ще чуе описание на полицаи, вещи лица и свидетели, че върнатият автомобил е бил в окаяно състояние, който собственикът прибрал едва като успял да обезпечи състоянието на вещественото доказателство към момента на връщането в призводство от СРС по чл. 207 от Гражданския процесуален кодекс.
„Автомобилът се намери в източната част на паркинга без гуми и джанти, подпрян на метални трупчета върху асфалта...Автомобилът се намери без преден и заден капак, без предните два фара..“, пише в протокола за връщането разследващ полицай от 08 РУ-СДВР. На предна лява врата липсва дръжката, както и заключващия патрон. Ламарината на вратата е срязана. Левият праг в лявата му част се намери с отвор с неправилна форма. Декоративната лайсна е изкривена… Прагът до задна лява гума е подбит. Акумулатор и резервна гума липсват… В долната част на задна броня не се намериха парктроници. До предната дясна гума декоративната лайсна е изкривена. Срязани кабели.” И.т. и т.н.
По късно съдебно-автотехническата експертиза (САТЕ ) и свидетели очевидци допълват пред съда разтърсващата картинка.
Делата за отговорността
„ПЛАЗА АУТО 2012“ завежда иск пред Софийски градски съд за възстановяване на вредите по чл. 49 от ЗЗД във връзка чл. 45 ЗЗД. Фирмата претендира прокуратурата, МВР и ГДБОП солидарно да му заплатят сумата 89 101.55 лв. с ДДС заедно със законната лихва за унищожената й собственост.
Проиводството се озовава пред Софийски апeлативен съд, след като СГС признава увреждането и дължимата сума от 78 400 лева за нанесените вреди, а прокуратурата протестира решението.
Ответникът прокуратура
В жалбата си пред САС ПРБ твърди, че осъждането й е неправилно, тъй като нямало основание да бъде ангажирана отговорността й – действията по изземване на предмети и приобщаването им като доказателства по образувано досъдебно производство били в рамките на законоустановената компетентност и не можело да се квалифицират като противоправни. Изряден в дейността си бил и наблюдаващия прокурор по наказателното производство и не била налице противоправност.
Прокуратурата действително била господар на досъдебното производство, както посочил и първостепенния съд, осъществявала ръководство и контрол и вземала решения по същество, но упражненото от прокурора ръководство било само в рамките на наказателния процес и касаело единствено дейността по разследване, сочи ПРБ.
„Ако отговорност за засегнати вещни права на собственика следвало да се търси, то отговорен субект бил този, който стопанисвал обекта, където автомобилът бил съхраняван“, изтъква прокуратурата.
Във възражението си посочва, че иззетият автомобил е бил съхранявал на паркинг, стопанисван от други лица – в случая Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“.
Освен това не били доказани изцяло твърдените от ищеца имуществени вреди, оспорва и заключенията на съдебно-автотехническа експертиза и свидетелските показания, като иска съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната осъдителна част и вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения срещу Прокуратурата иск, евентуално – да намали размера на присъденото обезщетение.
Фирмата
„ПЛАЗА АУТО 2012“ ЕООД оспорва въззивната жалба на прокуратурата. Твърди, че по делото били доказани предпоставките за ангажиране отговорността на Прокуратурата. Налице било нарушение на задължението по чл. 111 НПК за опазване на иззетата като веществено доказателство вещ до завършване на наказателното производство.То включва опазване на вещите от повреждане, разрушаване и разваляне, а нарушеинето в случая се докзвало от окаяното състоянието на вещта към момента на връщането й, което било установено в производство по реда на чл. 207 ГПК от СРС.
Собственикът моли съдът да потвърди решението на СГС заедно със законната лихва от завеждане на исковата молба в съда на 14 септември 2017 г. до окончателното плащане. Твърди, че вследствие действията/ бездействията на съответните длъжностни лица, като пряка и непосредствена последица претърпял имуществени вреди, представляващи стойността на липсващи и увредени части и детайли по лекия автомобил на стойност от 89 101.55 лв.
Свидетелствата
По делото съдебният състав на САС установява, че първоначално досъдебното производство е било образувано и водено за престъпление срещу неизвестен извършител по чл. 195 НК в гр. Добрич. С постановление на ОП – Добрич материали по делото са отделени в отделно наказателно производство и изпратени по компетентност на СГП с оглед подозрения за престъпления по чл. 282, чл. 219 и чл. 301 НК. Така автомобилът бил приобщен като веществено доказателство по образуваното досъдебно производство пред СГП.
След пет години с постановление от 22.03.2017 г. прокурор от СГП постановил връщането на автомобила на „ПЛАЗА АУТО 2012” ЕООД, като с писмо уведомил ищеца, че автомобилът се намира на паркинг на Зонално жандармерийско управление – София, ул. „Патриарх Герман“ № 5., където собственикът намерил ограбения си автомобил.
По делото не се спори, че първоначално ищецът, след като констатирал състоянието на автомобила, отказал да го вземе от паркинга, отбелязва съдът. А пред първоинстнационния съд се разбира, че по време на обезпечителното производство е установено, че при извършения оглед на МПС е установено, че: липсват четирите гуми и джанти; липсва преден капак на превозното средство; липсва заден капак на превозното средство; предна лява врата е с нарушена цялост – срязване на външната повърхност; интериорът е покрит изцяло с прах; липсва мултимедията на превозното средство; липсват фаровете; в багажното отделение са оставени различни части и детайли и е изпразнен пожарогасителят, а
автомобилът е поставен на дървени трупчета.
От приетото в първоинстанционното производство окончателно заключение на вещото лице установило, че сумата, необходима за отремонтиране на процесния автомобил „Ауди”, модел „А8” възлиза на 78 401.11 лв. с ДДС, като тази стойност на ремонта най-точно съответства на отразеното в протокола за оглед на автомобила от 03.10.2017 г., изготвен от полицай при 08 РУ на СДВР.
От обясненията на вещото лице станало ясно, че уврежданията по автомобила са били толкова много, че най –добре и точно могат да бъдат установени в сервиз при разглобяването му.
Свидетелят С. К. казва, че е той управлявал процесния автомобил „Ауди А8“ с пълномощно от дружество от излизането на автомобила от магазина до изземването му.
На 17.09.2012 г. той бил задържан, а автомобилът бил иззет от него в перфектно състояние, бил на не повече от 4 000 км. Заради общ бизнес със собственика, свидетелят управлявал лекия автомобил, застраховал го и стопанисвал от излизане на автомобила от магазина до изземването му.
Друг свидетел, К. К. , който имал фирма за пътна помощ, пояснява, че е организирал транспорта на автомобила му „Ауди А8“ от София до Варна през есента на 2017 г.
Пред съда разказва, че тъй като колата била на трупчета, взел взел гуми, за да може да я изтегли и да извърши транспорта. Заедно с адвокате му влезли вътре в паркинга, придрлужени от полицаи, после чакали още пет часа – идвали хора от три институции. Наред с липсващите преден капак, заден капак, гуми и джанти, изкъртена шофьорска врата и прочие, нямала и монитор и дисплей, нямала парктроници.
Според думите на свидетеля тя просто била обрана и в плачевно състояние. Мислел, че като сложи гумите на колата ще успее да я изтегли, но се установило, че самата кола не може да запали – нямала контакт, вътре била напръскана с пожарогасител и цялата била жълта.
Наложило се да вика паяк, за да я натоварят на неговия товарен автомобил и във Варна – нов паяк, за да я разтоварят.
Закарали я в сервиза на „Ауди“ във Варна и там се установило,
че и компютърът го нямало.
Когато закарали автомобила в сервиза на „Порше“ във Варна, служителите се уплашили от състоянието му и за отстъпки не можело да става и дума, казва свидетелят.
В сервиза констатирали, че автомобилът не може да запали, защото цялата електроника липсвала.
Колата престояла в сервиза около 4 – 5 месеца до привеждането й годно техническо състояние, разходите за което били на стойност 89 101.56 лв. според представената по делото проформа фактура, изготвена от официалния представител на марката Ауди за България – „Порше Интер Ауто БГ” ЕООД.
САС приема показанията на свидетелите като обективни, преки и достоверни.
Същите кореспондират с останалите събрани по делото доказателства – пълномощно , застрахователна полица от 13.06.2012 г., а относно състоянието на автомобила към датата на връщането му на собственика фактите кореспондират както с протокола за оглед на местопроизшествие от 03.10.2017 г., така и с установеното при огледа на автомобила от вещото лице в производството по чл. 207 ГПК.
В тази ситуация въззивният съд отхвърля като неоснователни доводите на ПРБ , че показанията на свидетелите били неправилно кредитирани от първоинстанционния съд.
Отговорността на прокуратурата е безусловна
Апелативните съдии заключават, че в случая основанията за ангажиране отговорността на Прокуратурата на Република България с установени по несъмнен начин.
Към към датата на изземването на овтомобила у на 17 септември 2012 г. собственият на ищеца автомобил е бил нов, на три месеца и два дни, сочат съдиите . Органът, извършил изземването, не е изпълнил задължението си по чл. 110, ал. 1 НПК да опише подробно състоянието на иззетия като веществено доказателство автомобил, нито е фотографирал същия, а в протокола за изземване не са посочени и повреди по автомобила.
Същевременно от кредитираните свидетелски показания се установява, че към датата на изземването автомобилът е бил без повреди, не са били образувани щети пред застрахователя във връзка с увреждания в периода 13.06.2012 г. – 17.09.2012 г.
От протокола за оглед на местопроизшествие от 03.10.2017 г., извършеният оглед на автомобила от вещото лице в производството по чл. 207 ГПК, показанията на свидетелите и допълнителното заключение на САТЕ от 16.02.2024 г., изготвено от вещото лице А., се установи причинените вреди по автомобила в периода от изземването до връщането му, сочат съдиите.
В този смисъл те приемата за неоснователни доводите в жалбата на ПРБ, че по делото да не били представени никакви „годни доказателства“ относно състоянието на процесния автомобил към момента на изземването му.
За неоснователни съдът намира и възраженията на прокуратурата срещу заключението на вещото лице, че не отразило действително претърпените вреди.
Обстоятелството, че част от увредените части и детайли не са описани в протокола за оглед на местопроизшествие е ирелевантно, тъй като вещото лице А.е посочила, че от една страна те не биха могли да бъдат констатирани при извършения от полицейския служител оглед на място, а само след разглобяване в сервиз, а от друга страна тяхната липса се установява от липсата на други, описани в протокола за оглед части.
Освен това оборудването на процесния автомобил е установено от вещото лице след проверка по рамата на автомобила.
Ето защо правилно първостепенният съд е кредитирал допълнителното заключение на САТЕ, съгласно което сумата, необходима за отремонтирането на процесния автомобил, възлиза на 78 401.11 лв. с ДДС, казва съдът.
Налице е противоправно поведение
на служители на Прокуратурата, изразяващо се в неосъществен надзор и ръководство в хода на досъдебното производство, възложени им с чл. 196 НПК, пише съдът. Противно на поддържаното в жалбата, нормите на чл. 110 и чл. 111 НПК предвиждат задължение за съхраняване и пазене на вещите, иззети като веществени доказателства.
Вредите от повреждане или унищожаване на вещта са вреди от нарушение на правото на собственост – чл. 45 ЗЗД, респективно чл. 49 ЗЗД.
„Когато вещта е иззета като веществено доказателство, и увреждането на вещта е настъпило
по времето, когато тя е иззета, вредите са претърпяна загуба от неизпълнено законово задължение за пазене на вещта“.
В случая това задължение не е изпълнено – както от разследващите органи, така и от Прокуратурата, която чрез съответния прокурор не е осъществила възложения й от закона надзор върху действията по разследването, в частност относно съхраняването и опазването на иззетия като веществено доказателство автомобил, констатират апелативните съдии.
Обезщетението
В пряка причинна връзка от неизпълнение на задължението за пазене на вещта ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на 78 401.11 лв., за обезщетяването на които разследващият орган и Прокуратурата са солидарно отговорни (чл. 53 ЗЗД), като увреденият може да иска изпълнение на цялото задължение от всеки от длъжниците (чл. 122 ЗЗД), заключава съдът.
Ето защо предявеният срещу Прокуратурата иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е основателен до уважения от първостепенния съд размер.
Като потвърждава решението на СГС съставът на апелативният съд осъжда ПРБ за сумата 78 401.11 лв. , която се дължи на „ПЛАЗА АУТО 2012“ ЕООД. Сумата представлява обезщетение за стойността на липсващи и увредени части идетайли по лек автомобил „Ауди А8“, посочва съдът.
Върху главницата е присъдена и законна лихва, считано от 14.09.2017 г. до окончателното плащане.
Към момента лихвата е в размер на 78, 255 лева с опция след някой друг ден да надмине размера на главницата.
Присъдени са и адвокатски разноски за въззивната инстанция в размер на 6 900 лв., равни на 3 527.91 евро.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна жалба по реда на чл. 280 от ГПК. Ако ПРБ се възползва от законовото си право, на финала може да се окаже, че ще й е по изгодно да закупи изцяло ново „веществено докзателство“ на ощетената фирма.
