Обвинителният акт срещу английския „пастор“ , обвинен в педофилия, оцеля в ОС– Бургас, остава под домашен арест

Defakto.bg

Окръжният съд в Бургас отмени  решение на Районен съд-Елхово за прекратяване на съдебното производство по делото срещу  английският гражданин  Даниел Хъл и връщането му  на Районна
прокуратура – Ямбол за поправка на обвинителиня акт.

Отменя и отказва на районния съд да приобщи като частни обвинитили седем от жертвите на проповедника, когото освобождава под домашен арест поради законово просрочие на задържането от близо четири  години.  Мярката ще се контролира с електронно устройство за проследяване.

С решението си ОС Варна  разпорежда  съдопроизводствените действия да продължат.

Делото пред Окръжен съд Варна се гледа по протест на прокуратурата срещу връщането на обвинителния акт от РС – Елхово и променената мярка за неотклонение.

 

Малко предистория 

  Английският гражданин Даниел Хъл, представял  се за  проповедник на евангилистката църква,  е подсъдим за изнасилване и блудство с  14 момчета от кв. Надежда в гр. Сливен.  В квартала той основава молитвен дом, а децата са оставали да преспиват в дома, дори със знанието на родителите им.

Той е осъден за педофилия във Великобритания, но въпреки забраната да напуска страната, Хъл  пристига в България и от години живее в Сливен. У нас той е проследен и открит от журналист на Би Би Си, а след последвани оплаквания,  е арестуван през август 2022 година. През  2019 година пасторът бе задържан за първи път по същото обвинение.

Делото срещу Даниел Хъл  бе образувано в  РС – Сливен през 2023 г. по внесен обвинителен акт от РП-Сливен, с който спрямо подсъдимия   са
повдигнати обвинения за общо 14 самостоятелни престъпления, 11 броя от които за тежки престъпления по чл. 157, ал. 7, вр. ал. 3, вр. ал. 1 от НК и 3 броя за престъпления по чл. 157, ал. 7, вр. ал. 1 от НК, преобладаващата част от които са осъществени в условията на продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 от НК.  Текстът визира полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол чрез употреба на сила, заплашване, зависимост или безпомощно състояние,  представлява особено тежък случай.

След отводи на всички съдии

от състава на РС – Сливен, РС – Нова Загора и РС – Ямбол, ВКС изпрати делото за разглеждане от РС-Елхово. В хода на   проведеното разпоредително заседание по делото, районният съд решава,  че обвинителният акт страда от процесуални недостатъци,  довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия  Хъл,  поради което прекратил съдебното производство и върнал делото на прокуратурата за  отстраняването им.

 Съдът, сметнал, че обвинението не е достатъчно конкретизирано,  тъй като не били посочени конкретните
действия, с които било реализирано деянието, като посочването им в  обстоятелствената част на обвинителния акт не било достатъчно, за да се приеме, че обвинението било конкретизирано.

След като било прието от  прокурора, че отделните престъпления били извършени чрез използване на положение на зависимост, то вида на тази зависимост (материална, социална, възпитателска или друга),  не била описана , не било посочено   конкретно всяко отделно престъпление, а били изрожени изводи   общо за всички.   Не било  ясно дали  „действия на полово удовлетворяване“ били  довършени или е останали  в стадия на недовършения опит, тъй като престъплението било резултатно – осъществявало се с действия, „контакти между лица от един пол, които предизвикват оргазъм на единия или двамата партньори.“ 

Тъй като за част от престъпленията се твърдяло, че са извършени в условията на продължавано престъпление, то всяко едно деяние, включено в това продължавано престъпление, следвало да бъде отделно описано, а не както е сторил прокурорът – да посочи, че в инкриминирания период тези престъпления били извършени няколкократно, което било недопустимо.

    ОС – Бургас: Обвинителният акт отговоря изцяло на закона 

Според Бургаският окръжен съд коментираният обвинителен акт изцяло отговаря на изискванията на закона /чл. 246 от НПК.

С множество съображения окръжните съдии  по делото  приемат, че обвинението е формулирано по начин, който определя ясно предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин са поставени основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита (т. 4.2. от ТР № 2/ 2002 г. по т.н.д. №
2/2002 г. на ОСНК, ВКС)

„Ясно са описани всички обстоятелства, които според прокурора обуславят обвинението по всеки пункт от обективна и субективна страна (като описанието им безспорно е сторено по начин, позволяващ на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен, както изисква нормата на чл. 55, ал. 6 1 от НК, и което е с основно значение за осигуряване правото му на защита) –  в достатъчна степен са описани отделните деяния на обвиняемия (подсъдимия), включително са посочени и квалифициращите признаци – всяко от деянията представлявало особено тежък случай, и реализираните от подсъдимия действия както по отношение на половите сношения, така и досежно действията по полово удовлетворение. Също така са посочени и смекчаващите и отегчаващите отговорността и вината на извършителя обстоятелства, и доказателствата, подкрепящи според прокурора обвинението, тоест нормата на ал. 2 на същия член е изпълнена в цялост.

Съдът отбелязва, че е прокурорът е посочил, че  сексуалните посегателства срещу пострадалите деца са осъществени чрез  използване положение на зависимост, а дали  това в действителност е така, съдът следва да прецени

при разглеждане на делото по същество.

Същото се отнася и за квалифицирането на деянието като особено тежък случай.

„Районният съд неправилно е счел, че това отразяване следва да бъде детайлно, чрез посочване на конкретните действия на полово удовлетворяване и сношение, на всички обстоятелства, от които следва извод, че деянието е осъществено при използване положение на зависимост и защо всяко от тези престъпления съставлява особено тежък случай. Всички тези обстоятелства всъщност са подробно посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт“, казва окръжният съдия .

Нелогично

и изцяло безсмислено би било в обстоятелствената част на обвинителния акт да се съдържат 14 идентични описания на всички елементи, които според държавния обвинител налагат извод, че деянието представлява особено тежък случай, които впоследствие да са поместени и в диспозитива на обвинителния акт, като  заключението е, че разгледана в цялост, престъпната деятелност, с оглед спецификата й, интензитетът, механизма, периода на осъществяването й,  засегнатите обществени отношения и други, разкрива изключително висока степен на обществена опасност.

Съдът отново подчертава, че  преценката за доказателствената обезпеченост на тези твърдения  следва да се направи от съда с присъдата, при отговарянето на поставените в чл. 301 от НПК въпроси.

Няма спор, казва съдът,  че когато се касае за продължавано престъпление, всяко от включените в него деяния следва да бъде посочено както в диспозитива, така и в обстоятелствената част на обвинителния акт. В настоящия случай това е сторено, но естеството на престъплението, повторяемостта и интензивността на отделните действия, наред с данните за личността на пострадалите и социалните им и умствени дефицити значително занижават възможността всяко от отделните деяния да бъде ясно и категорично разграничено.

Така например за част от деянията (на 06.08.2022 г; 08.10.2022 г.; 10.08.2022 г.) се твърди, че са се осъществявали през няколко дни, с множество деца в идентични или различни конфигурации, с  преминаване на лица от една стая в друга, като част от тези деяния са продължавали с часове – време, в което се твърди, че подс. Х. е осъществявал полово сношение и действия на полово удовлетворение с цялото множество от лица, намиращи се в стаята в дома му. 

При тези фактически дадености, както правилно сочи прокурорът, е почти невъзможно да бъдат детайлно разграничени отделните деяния, формиращи продължаваното престъпление.

Въпреки това, отделните деяния, включени в продължаваното престъпление са идентифицирани по време, място и начин на извършване, като единствено броят на някои от тях е неустановен, изтъкват окръжните съдии.

За квалифицирането на едно престъпление като продължавано,  освен останалите, заложени в чл. 26 от НК изисквания, е достатъчно да се установи, че то се формира от поне две отделни деяния, поради което и тук проверяващият съд не счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение, непозволяващо на подсъдимия да разбере в какво точно е обвинен.

От всичко изложено е видно, че е налице единство между обстоятелствената част и диспозитива на коментирания дотук прокурорски акт и липсва противоречие между изложените факти и посочените правни  квалификации, заключава съдът

Като е прекратил съдебното производство на основание чл. 249, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК и върнал делото на прокурора, първоинстанционният съд в тази част е постановил незаконосъобразен акт, който следва в да бъде отменен от настоящата въззивна инстанция, като делото бъде върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия, приемат бургаските съдии.

Съдът потвърждава домашния арест 

Въпреки, че предположението за извършено престъпление продължава да е актуално, съдът намира, че необходимостта от задържането минава границите на пропорционалността.

На 12 август 2022 г. обвиняемият е  бил задържан,  тъй като съдът е приел, че е налице обосновано предположение, че той е извършил престъплението, в което е обвинен, и е налице реална опасност да извърши друго престъпление и да се укрие.

Настоящият състав напълно споделя извода на районния съд, че така наложената най-тежка мярка за неотклонение следва да бъде променена, с оглед значителния период, през който тя е действала – над 3 години и 11 месеца.

Преобладаващата част от действията по разследването са извършени в сравнително скоро време след задържането на подсъдимия, посочва съдът.

„Очевидно в периода от 2023 година, когато е бил внесен обвинителния акт в РС-Сливен, до настоящия момент не са проведени никакви действия по разследването, тъй като делото се е намирало в съдебната фаза, но предвид множеството отводи на съдии от три различни районни съдилища, делото се е ограничило единствено до провеждане на разпоредителни заседания, както е и в настоящия случай.

При това положение съдът приема,  че към настоящия момент изтеклият срок на задържане на подсъдимия, „води до извод за значително намаляване на интензитета на опасността от извършване на престъпление или укриване, без, разбира се, напълно да го изключва, като по този начин МНО „Задържане под стража“ вече не се явява пропорционална“.

С още доводи съдът приема извода на  районния съд за  „разумната достатъчност“ на мярка за неотклонение „Домашен арест“ при ефективно приложено електронно наблюдение по чл. 263, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, , която притежава потенциала от една страна да елиминира в нужната степен опасността от извършване на престъпление и укриване, а от друга – съответства на намалелия интензитет на тези опасности и би дала възможност на обвиняемия да полага грижи за семейството си.

В тази част атакуваното определение следва да се потвърди, отбелязава съдът.

Като незаконосъобразен

обаче бургаският  окръжен съд отменя отказа на съда в Елхово да  конституира като частни обвинители  седем от жертвите на „пастора“ – Р. М., А. М., А. М.,  Б. М., А. А., О. Д. и М. А.

Съдът неправилно е приел, че срокът за предявяване на искането за конституиране на страни в производството е бил изтекъл още с провеждането
на първото по време разпоредително заседание.

Така посоченият извод би бил верен, ако се касае за хипотеза, в която съдебното производство по първоинстанционното дело е приключило, след като е постановен краен съдебен акт по същество и той по реда на въззивния контрол е бил отменен, а делото върнато за ново разглеждане.

В настоящия случай, производството пред първостепенния съд не е приключило, тъй като  съдиите от РС-Сливен, РС-Нова Загора и РС-Ямбол са се отвели от разглеждането на делото, поради което при провеждането на всяко следващо разпоредително заседание (от вече новоизбрания съдебен състав), съдът дължи произнасяне по всички въпроси, посочени в чл. 248 от НПК, включително и тези по чл. 248, ал. 2 НПК. (виж. Решение № 259 от 4.06.2022   на ВКС по н. д. № 1111/2025 г.)

Поради тези причини настоящият състав  счита, че извода за недопустимост на исканията на пострадалите за  конституирането им като частни обвинители е незаконосъобразен и  неправилен.

Доколкото по делото са налични изрични молби от всеки от пострадалите Р. М., А. М., А. М., Б. М., А. А., О. Д. и М. А., чрез съответния им процесуален представител, и същите са отправени до съда преди започване  на разпоредителното заседание пред РС-Елхово, то настоящият състав счита,  че всеки един от тях следва да бъде конституиран като частен обвинител в наказателния процес, отблеязва  съдията.

Заключение

Така мотивиран Бургаският окръжен съд  ВРЪЩА делото на Районен съд – Елхово за разглеждане по същество.

Конституира като частни обвинители седем от пострадалите и потвърждава  домашния арест на подсъдимия с устройство за проследяване.

Предстои да разберем ще се справи ли правосъдието със защитата  на децата жертви на сексуални посегателства или  ще продължава да се занимава със себе си.