DeFakto.bg DeFakto.bg
България трябва да реформира законодателството си за контрол над службите за сигурност. Това следва от решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) срещу България от края на април заради отказа на ДАНС да предостави информация за използване на тайни средства за следене на граждани и организации. След влизането в сила на това решение в края на юли, то бе определено за “ключово дело” от Съда, съобщи БХК.
България е изправена пред необходимостта да извърши ключови нормативни промени в сектора за сигурност и защитата на данните. Реформата засяга уредбата на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) и Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).
Промените целят постигането на баланс между националната сигурност и защитата на основните права на гражданите чрез въвеждането на гаранции за прозрачност и контрол, а изискването за въвеждането им е следствие от влизането в сила на решението на Европейския съд по правата на човека по делото Кънев и БХК срещу България.
Решението е от 28 април 2026 г. То се отнася до липсата на институция у нас, която може ефективно да упражни контрол дали ДАНС събира информация за конкретни лица и организации, и дали това се случва по законен начин. Делото засяга важен аспект от отношението на публичните власти в България към гражданите и гражданските сдружения – използването на тайни средства за контрол над тяхната дейност чрез проследяване на техните комуникации, внедряване на агенти и други неявни методи за събиране на информация. То демонстрира, че българската държава все още не е преразгледала и поставила под демократичен контрол методите на работа на българските тайни служби.
С окончателното влизане в сила на това решение за държавата възниква задължението да го изпълни под надзора на Комитета на министрите на Съвета на Европа. Изпълнението следва да осигури на практика гаранциите, чието отсъствие ЕСПЧ установява в хода на делото – независим и ефективен, включително съдебен контрол върху обработването на информация от службите за сигурност, дори когато самото наличие на такава информация е секретно.
Но решението надхвърля конкретния спор и национален контекст. ЕСПЧ формулира принципен стандарт, който важи не само в България, а във всички държави в Европа, присъединили се към Европейската конвенция за правата на човека: когато интересите на националната сигурност позволяват на службите да не разкриват пряко на дадено лице дали обработват информация за него, липсата на прозрачност трябва да бъде компенсирана от ефективен и независим механизъм за косвен достъп или надзор от съда.
Съдът трябва да бъде независим, да разполага с достъп до относими материали, включително секретни, да може самостоятелно да преценява законосъобразността и съответствието с Европейската конвенция и да постановява мотивирани и правно задължителни решения, а не да се доверява сляпо на твърденията на агенцията. Контролът трябва да бъде не само предвиден на хартия, а да работи ефективно на практика.
След влизането му в сила, решението по делото Кънев и Български хелзинкски комитет срещу България беше определено от ЕСПЧ като „key case“ – ключово дело. Това е категория, в която Съдът включва най-важните си решения, имащи особено значение за развитието и прилагането на практиката му.
Само осем дела срещу България през последните десет години са определени от ЕСПЧ за ключови, като по четири от тях БХК е жалбоподател или осигурява процесуално представителство на жалбоподателите.
