DeFakto.bg DeFakto.bg
За трети път, след 8–годишно наказателно дело, бившият кмет на Ловеч Минчо Казанджиев е оправдан по обвинението за безстопанственост при закупуването на прословутото атракционно влакче през 2014 г. Този път оправдателната присъда е потвърдена от Апелативен съд – Велико Търново.
Атракционното влакче – локомотив с два вагона, е закупено през 2014 г. по проект „Подкрепа за развитие на туристически атракции в Община Ловеч“, финансиран по оперативна програма „Регионално развитие“ 2007 – 2013 г. Стойността му бе 360 000 лв.
Cпopeд пpoĸypaтypaтa Kaзaнджиeв e пpиeл дocтaвĸa нa aтpaĸциoннo влaĸчe, ĸoeтo нe e oтгoвapялo нa пapaмeтpитe нa oфepтaтa нa oбщинaтa и на местната хазна е нанесена щета в размер на близо 180 000 лв. Πo тoзи нaчин e пpoявил бeзcтoпaнcтвeнocт пpи yпpaвлeниeтo нa пyблични cpeдcтвa.
Освен бившит кмет, обвиняема по делото е и Тотка Сименова, ангажирана по граждански договор за ръководител на проекта по ОПРР, която прокуратурата обвини в качеството й на длъжностно лице за съставяне на документ с неверни обстоятелства.
Делото срещу двамата започна през 2018 г. в тогавашния Специализиран наказателен съд, който ги оправда. След това специализиринаият апелативен съд върна производството за ново разглеждане, а след закриването на спецправосъдието, делото бе прехвърлено на Окръжния съд в Ловеч.
И при второто му разглеждане ОС – Ловеч, съдът стигна до извода, че липсват доказателства за извършено престъпление и оправда обвинямите.
След смяна на кметската власт, атракционното влакче, е спряно от дижение от следващия кмет на общината от ГЕРБ.
Прокуратурата протестира
Производството пред Апелативен съд – Велико Търново e образувано по протест на заместник окръжен прокурор при Окръжна прокуратура–Ловеч и прокурор при ОП, които протестират оправдателнат присъда на Окръжен съд – Ловеч от 2024 г. с твърденията, че присъдата е неправилна, не е обоснована и не кореспондира със събраните в хода на съдебното следствие доказателства.
Според прокуратурата събраните доказателства по безспроен начин доказвали, че Казанджиев е извършил престъплението безстопанственост чл. 219 ал 1 от НК , а Симеонова документно престъплание по чл. 311, ал.1 от НК. След като се запознава с доказателствата, множество свидетелски показания и експертизи на вещите лица, АС -Велико Търново потвърждава оправдателените присъди срещу двамата.
Един от ключовите въпроси, които разклащат обвиението срещу кмета и ръководителката на проекта, е :
длъжностно лице ли е Симеонова, след като е била ангажирана по граждански договор за изпъленението му?
Спроед прокуратурата Симеонова е придобила качество на длъжностно лице по чл. 93, т. 1, б. „б“ НК въз основа на заповед на кмета за ръководител на проект, граждански договор с три анекса, заповед за възлагане на контрол по изпълнението на договора за доставка и пълномощно от кмета.
Апелативният съд отхвърля тази констуркция на обвинението, като се позовава на т. 1.3 от Тълкувателно решение № 73/23.12.1974 г. по н. д. № 66/1974 г. на ОСНК, според което лицето, за да има качество на длъжностно лице, трябва да е включено в организационната структура на съответното юридическо дружество. Когато се намира единствено в облигационни договорни отношения с общината, в случая Симеонова, не е изпълнява „работа“ по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ НК, а престирала резултат, и не може да бъде субект на престъплението по чл. 219 НК.
Мотивите съдържат и три допълнителни аргумента:
Първо, обозначаването на лицето като „длъжностно лице“ в Заповед № 1078/08.09.2014 г. на кмета е без правно значение. Съдът е категоричен, че с употребата на термина в административен акт нито се назначава лице на длъжност, нито му се придава длъжностно качество — правната квалификация на едно фактическо положение не зависи от наименованието, което страните или органът са му дали.
Второ, кметът не разполага с правна възможност да превърне външно лице в длъжностно. Съгласно чл. 39, ал. 2 вр. чл. 44 ЗМСМА той може да делегира правомощия само на заместник-кметовете, и то в предвидените от закона случаи. Заповедта за определяне на ръководител на проект е акт с чисто организационен, а не властнически характер.
Трето, съдът извършва разграничение между организационни и разпоредителни/ръководни функции. Възложените на Симеонова задължения — да организира дейността на екипа, да упражнява оперативен контрол, да разпределя задачи, да контролира воденето на документацията — са преценени като организационни.
Решаващо е, че контрол върху нейната собствена дейност се е упражнявал от служители на общината (началник отдел „Мониторинг и устойчивост на проекти“), че разходването на средства е било в компетентността на главния счетоводител и че дълготрайният материален актив е бил заприходен и възложен на друго длъжностно лице от администрацията.
Или, ангажирането на ръководител на проект по граждански договор не създава длъжностно качество и не носи наказателна отговорност при нередности.
Съдът констатира и липса на невярно документиране по същество — почти всичко, отразено в протокола, действително се е случило на 05.11.2014 г. – на тази дата протоколът е подписан и от изпълнителя и доставката реално е извършена.
За отговорността на кмета
Прокуратурата твърди, че Казанджиев като е делегирал задачи , той не е освободен от отговорност за изпълнението им, тъй като правомощията му като представител на възложителя не отпадат.
Съдът приема тезата по принцип, но прави съществено разграничение: въпросът не е това дали с делегирането са отпаднали правомощия , а дали кметът е подходил небрежно по смисъла на чл. 219 НК.
Съдиите намират, че с две заповеди –( № 963/20.09.2012 г. и № 1078/08.09.2014 г.) Казанджиев е създал организация с поименно определени отговорни лица и разпределени задачи, а чл. 44 ЗМСМА възлага на кмета именно ръководни, организационни и координационни функции — тоест задължението му е да изгради организация, а не лично да извършва техническите действия по приемане на доставки.
Обвинение по чл. 219, ал. 1 НК срещу кмет изисква да се посочи конкретният нормативен източник на личното му задължение, а не общо позоваване на представителната власт по чл. 44, ал. 1, т. 15 ЗМСМА, казва съставът.
Причинната връзка
Причинната връзка остава най-слабото звено в обвиненията за безстопанственост.
Съдът отелязва, че инкриминираният период приключва на 15.12.2014 г., а към този момент не е била настъпила никаква щета.
„ Активът е бил налице, нов и в техническа годност да се движи. Между 23.07.2015 г. и 31.10.2015 г. влакчето реално е изминало 1 822 км и е генерирало приходи от 2 880,50 лв.“
Финансовите корекции — 35 973,26 лв. по сигнал от 22.07.2016 г. и 323 759,29 лв. по доклад на АДФИ от 08.11.2016 г. — са наложени близо две години след деянието и в резултат на поведение на други лица. Съдът приема, че подсъдимите не могат да отговарят за действия и бездействия извън времевите рамки на обвинението.
Тоест, съставомерната вреда трябва да е настъпила в инкриминирания период. Последващи финансови корекции, наложени години по-късно и по повод поведение на трети лица, не могат да запълнят този елемент.
Преквалификацията не е начин да се поправя дефектен обвинителан акт
Пред въззивната инстанция Апелативна прокуратура е направила и искане за преквалификация от чл. 219, ал. 1 в чл. 219, ал. 2 НК — с довода, че подсъдимите не са упражнили достатъчен контрол върху работата на свидетелка, отговаряща за приемане на доставките, и че става дума за същото или по-леко наказуемо престъпление.
Съдът отказва, като излага подробен анализ на състава по ал. 2 на чл. 219 и посова (с позоваване на Постановление № 7/23.12.1976 г. на Пленума на ВС и Решение № 108/05.03.2025 г. по н. д. № 68/2025 г., III н. о. на ВКС), че в обвинителния акт липсват конкретните контролни задължения на подсъдимите и техният нормативен източник, персонифицираното контролирано лице, което е поставило началото на причинния процес, самата причинна връзка и фактите, от които се извежда субективната страна.
Изводът е двоен — материалноправно преквалификацията е невъзможна, а процесуално би представлявала съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, което би накърнило правото на защита, доколкото подсъдимите не са се защитавали по тези факти, посочва съдът.
„Преминаването между алинеите на чл. 219 НК не е техническа корекция на квалификацията, а смяна на състава — с различен субект, различно изпълнително деяние и различен причинен механизъм“, отбелязват съдиите.
Преквалификацията по чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК не е способ за поправяне на дефектен обвинителен акт на етап въззивно производство, заключава съдът.
Из заключенията на съда на последиците след смяната на кмета
Относно това, че Общината не е обжалвала финансовите корекции и акта на АДФИ следва да се приеме твърдението, но това не променя нищо относно липсата на деяние.
Няма как да не се отбележи, обаче факта, че влакчето е функционирало до последните дни преди смяната на ръководството на общината, като видно от издадените заповеди администрацията активно е осигурявала това функциониране.
След смяната на ръководството спира използването по незнайни причини, правят се експерименти, за да се докаже, че не може да се използва/при положение, че повече от три месеца е използвано/, не се използват възможностите за защита интересите на общината, чрез обжалване.
Няма как да не се посочи и наложилия се косвен съдебен контрол от страна на ОС-Варна по т.д.№555/2018г. с който се констатира незаконосъобразност на извода на УО по ОПРР, че има виновно поведение от изпълнителя на поръчката. При това положение от една страна не се доказва безстопанственост в смисъла на обвинението към момента на закупуване на влакчето, но ясно се установява, че влакчето е в негодно състояние за функциониране, според петорната експертиза към момента на изготвянето й. Тази придобивка за гражданите и посетителите на гр.Ловеч, като част от проекта по оперативната програма,
неясно защо е оставена да се повреди и бракува от новото ръководство на общината.
Относно твърдението, че цената на композицията е почти два пъти по – ниска от платената следва да се посочи, че цената на доставката е определена след проведена процедура по съответния ред и не е част от обвинението/няма обвинение, че доставката е по завишена цена/.
Въпреки това следва да се посочи в тази връзка, че в отговор на въпрос №6 петорната експертиза по НОХД№285/24г. посочва следното: „Съществуват и други производители на атракционни влакчета в рамките на ЕС. Такава е фирма Dottotrains от Италия, The Point International. Вещите лица посочват, че е трудно да бъде определена каква би била цената на подобно влакче през 2014 година, но по делото има приложена оферта от фирмата The Point International, с представителство в България, гр. Търговище. Базовата ценова оферта е в размер на 139 000 евро без ДДС. Допълнително се заплаща за отопление и климатик на локомотива, PVC затваряне на вагоните, тапициране на седалките. Тези допълнителни екстри са на обща цена от 17 400 евро без ДДС.“ Очевидно тази оферта е 39000 плюс 17400 евро без ДДС или 187 680 евро с ДДС или това е над 367 000лв с ДДС, което е дори повече от стойността на процесната доставка.
В заключение АС – Велико Търново приема, че
оплакванията в протеста са неоснователни, постановения съдебен акт е правилен и постановен без да са допуснати съществени процесуални нарушения. Предвид изложеното протеста се явява неоснователен и атакувания съдебен акт подлежи на потвърждаване на основание чл.338 от НПК.
Решението може да се обжалва или протестира с касационна жалба пред ВКС, който би бил „четвърти“ съд по историческото дело за атракционното влакче, закупено преди 12 години, чиито щети от бракуването, може да покажат значително по – големи суми от дадените за закупуването му.
