DeFakto.bg DeFakto.bg
Правителствената програма в сектор „Правосъдие” обхваща доста детайли по критично важни теми. А това са въпроси, които са последици от невъзможността за избиране на нов Висш съдебен съвет и на Инспекторат към ВСС, органи които работят значително над манзата си. Това каза ръководителят на Правната програма на Института за пазарна икономика Иван Брегов в ефира на „Твоят ден”.
За командироването
Експертът подчерта, че „идеите за Закона за съдебната власт засягат и много други болезнени принципи, свързани с командироването на съдии, прокурори и следователи, което е незаслужена привилегия за част от хората в системата“.
Това са въпроси, които засягат целия сектор правосъдие и е много важно да се чуят мненията на юристите и академичната общност, която трябва да бъде част от този процес, защото това не може да бъде едно лично усилие на властта или само на едно съсловие. Правосъдието е един от елементи на дъжавната власт, така че мисля, че това е важна тема, съществена тема, а самите идеи за закона на съдебната власт доразвиват и засягат много други болезнени принципи, пък свързани с командироването на съдии, прокурори и следователи, което е, как да кажа, привилегия, незаслужена за една част от системата и различно третиране.
Ако погледнете как се командирват съдии и прокурори, има публични регистри, те са в едно безкрайно множество. И това се увеличава и увеличава, включително се разкриват нови штатове, за да бъдат задоволявани интересите на конкретни лица.
За съдебната карта
Брегов каза, че има важни проблеми, свързани със „съдебната карта”, т.е. териториалното разположение на съда и прокуратурата. „В една част има от системата има ниска натовареност, а в друга – свръхнатовареност”, допълни експерт.
Ние сме започнали процедура за избор на деветия състав на Висшия съдебен съвет. Народното събирание е отворило процеса по номинация вече. Насрочени са датите, когато професионалната общност ще гласува, вече ясно и как ще гласува, по какъв начин.
Така че въпрос на няколко месеца е да се конституира деветия състав на Висшия съдебен съвет. Какво ще се случи оттук нататък? Разбира се отговорът е в ръцете на мнозинството в Народното събрание и инициативта на Министерския съвет по идея на съответните министерства. Така че това, което е разписано в управленстата програма ще можем да оценим, когато се случи и ако се случи по същество.
Когато видим есенната законодателната програма на Народното събрание, ако тези мерки от управлянската програма са заложени в законодателната и след това ги видим като проекти на нормативни актове, включително закон за изменяне и допълнение на Конституцията, можем да кажем, да, това е на път да се осъществи.
За отзоваването
В управленската програма на правитлството се предвижда възмoжнocт зa пpeдcpoчнo oтзоваване нa члeнoвe нa BCC oт cъoтвeтнитe ĸвoти пpи извъpшвaнe нa тeжĸи нapyшeния или oбeĸтивнa нeвъзмoжнocт зa изпълнeниe нa фyнĸциитe. Cъщo и „въвeждaнe нa poтaциoнeн пpинцип нa oбнoвявaнe нa cъcтaвa, пo мoдeл, cxoдeн c Koнcтитyциoнния cъд, c oглeд гapaнтиpaнe нa пpиeмcтвeнocт и oгpaничaвaнe нa пoлитичecĸoтo влияниe.
По този повод Брегов обясни, че отзоваването е режим различно от освобождаването.
Този въпрос има свои дълбоки исторически корени и е свързан с начина на назначаване на съдиите в Великобритания, за да се даде правна сигурност и за да се предотврати възможността по волята на едно лице или на един орган, без правни мотиви, без субъективно проследими критерии да се случва това отзоваване. Затова е въведен много строг режим, с който е забранено на британския крал да упражнява функции по назначение и освобождане на съдиите.
За това бих казал, че механизъм за отзоваване е по-тежка мярка, по-скоро говорим за освобождаване. И сега са предвидени текстове, свързани с членовете на ВСС, които посочват на какви основания те могат да бъдат освободени и тези основания са различни за съдиите, прокурорите и следователите.
Мисля, че сега е вложен друг смисъл и той се корени в това, че в момента нямаме детайлно разписана процедура за носене на отгворност от членовете на ВСС.
В Закона за съдебната е предвидена на една кратичка разпоредба, която казва, че по искане на една пета от народните представители или от съдиите, прокурорите и следователите, избрали съответна квота на ВСС, може да се поиска освобождаване, ако не са изпълнили условията на Конституцията, но нищо повече от това. И мисля, че в тази посока трябва да се разсъждава и да се търси преореждане на тази процедура.
В разговора се включи доц . Христо Орманджиев, преподавател по конституционно право. Според него програмата на правителството в сектор „Правосъдие” е амбициозна.
На първо място искам да кажа, каза той, че изборът на нов ВСС, беше крайно наложителен и това трябваше да се случи отдавна. Това беше един отказ на НС да изпълни конституционните си задължения и да избере нов състав на съвета.
Аз адмирирам сегшнатото решение и въпросът е да се спазят сроковете, а както е видно, сигурно ще се спазят, вече и на професионалната общност и на Народното събрание, така че някъде, да ни кажа ноември месец, вече да имаме действащ нов ВСС.
Но както каза господин Брегов и е изключително прав, самият избор на членове на ВСС не е достатъчен. Новите хора действително трябва да оправдаят не само доверието, но и да разполагат реално с професионален опит и като високи професионални и нравствени качества.
Защото иначе бихме се върнали в същата хипотеза.
