DeFakto.bg DeFakto.bg
Длъжности с висок корупционен риск да се заемат след успешно издържан тест за почтеност прие на второ четене парламентарната комисия по правни въпроси. Промените са заложени в Закона за държавния служител. Вносител е Министерският съвет (МС).
На извънредно заседание на парламента утре промените предстои да бъдат гласувани на второ четене.
Измененията въвеждат задължителен тест за почтеност при кандидатстване за ръководни и експертни длъжности с висок корупционен риск, чиято работа е свързана с провеждането на обществени поръчки и управлението на публични средства и държавна или общинска собственост.
Тестовете ще бъдат провеждани от Института по публична администрация към Министерския съвет, но наредба за реда и съдържанието им ще бъде приета допълнително.
Промените в закона предвиждат в тригодишен срок от успешно издържан тест за почтеност лицето да може да участва в последваща процедура за заемане на длъжност с висок корупционен риск, без да полага отново тест. За период от една година от неуспешно издържан тест за почтеност лицето не може да участва в процедура по заемане на пост с висок корупционен риск, приеха депутатите.
Председателят на Правната комисия Янка Тянкова от ПБ защити промените:
„Това е нещо ново за правната ни система, но не е ново за държавите от Европейския съюз. Нека да им дадем шанс да проработят тези тестове, за да се види какви резултати ще дадат. Така или иначе, в наредбата ще бъде детайлизирана уредбата“.
Рая Назарян от ПГ на ГЕРБ-СДС критикува формулировката, че при неиздържан тест за почтеност при първо оправомощаване органът по назначаването може да прекрати правомощията или да преназначи кандидатствалия, ако не е издържал теста за почтеност. Според нея „може“ трябва да отпадне, за да не се отваря вратичка в закона.
От „Прогресивна България“ и вносителите от Министерски съвет обясниха, че текстът е такъв, за да не се окаже в един момент държавната администрация празна. Предложението на Назарян не беше прието.
Законът е важен, защото е един от последните от Плана за възстановяване и устойчивост и срокът му е 31 август. Тогава и Министерският съвет трябва да приеме наредбата, която да съдържа методологията за провеждане на тестовете. За съжаление тя не се съдържа в закона, защото ако беше там щеше да е ясно, че нейното приложение ще е много по-ефективно, каза Назарян пред медиите след края на заседанието.
Тя добави, че се дават и отсрочки на заварените служители, като по този начин те никога няма да държат тези тестове за почтеност. Дава се и възможността до 30 ноември всички процедури за назначаване на служители на длъжности с висок корупционен риск също да не подлежат на тестове.
По този начин настоящото правителство има три месеца да назначи и преназначи всички служители с висок корупционен риск, което е в разрез със закона, каза още Назарян.
Комисията прие предложението на Надежда Йорданова от ПГ на „Демократична България“ да се запази анонимността на служителите, които ще проверяват въпросните тестове за почтеност.
