За неефективно разследване съдът увеличи обезщетение на британеца, пребит по „скрити“ от властите расистки подбуди

Софйски градски съд увеличи обезщетението за неимуществени вреди на британеца Леон Кофи за нарушеното му право на справедлив процес след побой нанесен  му от неизвестни ултраси през 2018 г.

Повече от седем години след  нападението над черенокоожия британец,  нападателите не са издирени, а  държавата вече е осъдена на два пъти за бавно и неефективно правосъдие и  дължи на пострадалия общо над 28 000 евро.

Нападението над Леон Кофи през 2018 г.  става на ул. „Ген. Паренсов“ пред централната сграда на Министерството на вътрешните работи.  Това се случва след мач на „Левски – ЦСКА,  когато група ултраси засичат британеца и негови колеги, които се прибират от работа.  От тълпата се отделя група от приблизително 50 души, които се насочват към Кофи, повалят жертвата на земята, след което  започвата да нанастя многократни удари върху всички части на тялото му.

Кофи е със счупена челюст, избити зъби и травми по главата,  няколко хирургични операции и лечение в болница.

Докато пребивали Леон Кофи, побойниците  имитирали маймунски звуци, което говори за расисткото послание, че жертвата е смятана за маймуна поради тъмния цвят на кожата.

Образуваното разследване  за телесна повреда по хулигански подбуди, без да е направен  опит да се изследва евентуалния расистки мотив за нападението.  Разследването е  спирано неколкократно,  а българските съдилища на два пъти отменят спирането с конкретни  указания,  които в крайна сметка не са отстранени.

По делото за отговорноста на държавата пред СГС става ясно, че прокуратурата дори не знае какво е станало с „преписката“ по случая.

Пред българските съдилища Коен завежда дело по Закона за отговорността на държавата за конпенсация от  забавено правосъдие, като междувременно осъжда държавата в Страсбург за неефективно разследване по наказателното дело за пребиването му.

Делата

Сложна плетеница от правни съображения съпътства определеното  обезщетение на британеца на българска почва.

Най-напред пред  Софийски районен съд Леон Кофи завежда  дело срещу прокуратурата  за имуществени и неимуществени вреди за нарушено право на разглеждане на делото му в разумен срок. 

Районният съд отхвърля предявания от него иск за имуществени вреди и компенсация за неимуществени вреди в размер на  3000, като предявения  размер от 20 000 лева.

 Пострадалият обжалва решението на СРС пред Софийски градски съд и настоява да бъдат уважени изцяло исковете му за вредите от престъплението.  Излага мотиви срещу изводите на първоинстанционния съд, че понесените от него вреди от забавено правосъдие не са над обичайните,  не е била взета  предвид медицинска документация, че  страда от постравматично стресово разстройство.  От електронната му кореспонденция с неговия адвокат също ясно личала  неговата фрустрация от забавеното разследване на деянието осъществено срещу него.

В жалбата си  Леон Кофи се позовава на експертни становища на медицински специалисти от града в който  живее (Шефийлд-Великобритания), че преживява психически страдания надхвърлящи обичайните притеснения и безпокойство за развитието на делото, накърняване чувството за справедливост и на доверието му в държавността  поради забавяне на делото.   Поради забавяне на разследването не могъл да се лекува и се задълбочили психичните му  проблеми.

В подкрепа на искането за обезщетяване на всички вреди от деянието,    Кофи сочи, че поради бавното разследване е изтекла абсолютна давност за наказателното производство и не може да реализира правото си на обезщетение за вреди от самото деяние, „тъй като в хода на наказателното производство поради констатирани и от СРС  бездействия е станало невъзможно разкриването на извършителите на престъплението“.

В съдебно заседание пред Софийски градски  съд представителят на прокуратурата признава,  че  не знае на какъв етап е преписката по повод на която е предявен настоящият иск.

Защо  СГС приема жалбата за частично основателна 

Най-напред СГС отбелязва, че правилно СРС  е решил, че в случая държавата е длъжна да обезщети само вредите, които са пряка последица от неразумно бавните действия на правозащитните органи, но не и вредите от престъплението и от неразкриване на извършителите му. 

Съдии посочват трайна практика на ВКС , както и  решение  ЕСПЧ , според което член 6 от конвенцията (правото на справедлив процес)  не гарантира и правото да се преследват или осъдят за извършване на наказателно престъпление трети лица (Перез с/у Франция, пар.70). 

Следователно,  казва СГС,   и по реда на чл. 6 от Конвенцията и чл. 2б ЗОДОВ не може да се присъжда обезщетение от неразкриване на извършителя,  „защото задължението на
държавата „не е за резултат и оттам в производство по чл. 2б не подлежат на обезщетяване вредите от самото престъпление“  – в  конкретния  случай посттравматичния синдром, описан от Леон Кофи от самото забавяне на делото.

В хода на съдебното производство СГС установява, че  след жалба на британеца ЕСПЧ в  Страсбург му е присъдил обезщетение от 18 500 евро за неимуществени вреди от неефективно разследване, довело до невъзможност за установяване на извършителите на деянието.

По тази причина  по „ настоящото дело може да се присъжда обезщетение единствено и само за забавянето на досъдебното производство“, приема съдебният състав. 

Абсолютната давност по наказателното производство не е изтекла

СГС е изненадан от заключението на  СРС за изтичане на абсолютната давност по наказателното дело за побоя: 

„Действително СРС е приел изтичане на давност в мотивите си, но за СГС не е ясно откъде е направен този извод на СРС.  В настоящият случай за престъплението за което е било образувано досъдебното производство в чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от две до десет години, което съгласно чл. 80, ал. 1, т. 3 НК сочи на десетгодишна давност за възбуждане на наказателно преследване от довършване на деянието, а то е довършено на 29.09.2018 г. и давност би изтекла на 29.09.2028г., а абсолютната такава по чл. 81, ал. 3 от НК би изтекла през 2033 г. „

Отбелязано е  дело във Великобритания за малтретиране на расистка основа,  докато е работил в обслужването на клиенти: „… след като се е върнал в Обединеното кралство“.  Посочен е и друг документ  за състоянието му към 12.02.2019 г., около шест  месеца след деянието и началото на разследването и „няма как да има връзка с  усложения от забавянето“.  Наред с това този документ не е подписан от лекар, а от самото му съдържание се изяснява, че лицето (ищеца) било прегледано от медицински сестри, и констатациите в него не могат да се кредитират като компетентно направени, е отбелязано в мотивите на съда.

първоинстанционния съд не дооценил продължителността на бездействието

на ответника ( прокуратурата) при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди – не е взел предвид и съдебната практика по такива казуси относно размерите на присъжданите обезщетения съобразно продължителността на производството във връзка с което е предявен иск по чл. 2б ЗОДОВ.

Въззивният състав отбелязва, че от събраните доказателства пред СРС е установено,  че последните реални действия са от м.02.2024 г., а на изрично поставен въпрос от въззивния съд прокурорът при СГП заявява, че няма информация какво е  движението по преписката. 

Нещо повече,  не може да остане незабелязано, че прокуратурата след като е разбрала за  настоящия процес не е коригирала поведението си по досъдебното производство и не е положил усилия относно приключването му, казва съдът.

Обезщетенията

За случаите на чл. 2б по ЗОДОВ съдебната  практика присъжда сходни обезщетения средно от около 1000, 00 лева (511,29 евро) за всяка година от продължителността на забавеното производство (в случая малко над 7 години), СГС намира, че  справедлив размер на обезщетението към приключване на устните състезания във въззивното производство е този от 8000,00 лева или 4090,34 евро.

Съдът отменя частично  решението  на СРС за разликата над уважения размер от 1533,88 евро до размер от 4090,34 евро и присъжда  допълнително сумата от 2556,46 евро.

Обезщетението се присъжда заедно със законна лихва от дата на предявяване на искова молба – 31 октомври 2023 г. , която към момента е в размер на 1 500 евро.

До момента на Леон Кофи за забавено правосъдие са присъдени общо с лихвата получава 5 600 евро.

Решението в частта му, с която се потвърждава решението на СРС по иска за неимуществени вреди подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд.  По иска за отказаните имуществени вреди
– то е окончателно.

Отделно за неефективно разследване ЕСПЧ осъди държавата да заплати на британеца  общо 23 000 евро –  18 500 евро за неимуществени вреди и 4 500 евро за разходи и разноски. 

В решението си ЕСПЧ  отбеляза, че властите в България изобщо не са разследвали възможните расистки подбуди, един проблем който наскоро  бе съживен покрай нацистките изстъпления в Пловид, а и не само.

„Властите не са направили целенасочен опит да проверят и изобличат евентуалния расистки мотив за нападение над Леон Кофи. Въпреки че пострадалият и други свидетели ясно сочат, че нападателите ясно са разкрили мотивите си, издавайки подигравателни „маймунски“ звуци и други обиди“, е посочено в  решението.

„Това решение  доказва, че българската държава продължава да си затваря очите за специфичния характер на расисткото насилие“, коментира адвокат Адела Качаунова, директор на „Правната програма“ на БХК, която заедно с  адв. Ивета Савова водеше дело на Кофи в Страсбург :

„Струва си да се отбележи, че България има сериозни проблеми с неонацистките неформални движения, които преобладават сред футболните агитки. Този проблем е добре известен и на самите спортни клубове, и на властите, но нищо не се прави по въпроса. През декември 2015 г. Министерския съвет прие Стратегия за противодействие на радикализацията и тероризма до 2020 г. В нея конкретно са посочени само ислямистките радикални и терористични организации, но няма нито едно изречение за неонацистките неформални групи“.

Според нея е било очевидно, че  жертвата е чернокож мъж, предвид че извършителите вероятно са били футболни хулигани и предвид поведението им по време на побоя, с което ясно са заявили расисткия си мотив, става въпрос за престъпление от омраза по расистки подбуди.

„Заслужава да се отбележи, че органите на досъдебното производство в България редовно дават на подобни деяния друга, погрешна правна квалификация, прикривайки расисткия им характер , коментира още Качаунова.

Онзи ден пак имаше подобно шествие, каквото именно е имало, когато са пребили Леон Кофи през 2018 г. , напомни  пред Дефакто адв. Качунова.

Удивително е, че полицията продължава да се държи по същия начин – да наблюдава пасивно подобни шествия, добави тя.