DeFakto.bg DeFakto.bg
Административен съд Велико Търново отмени решение на Общинската избирателнан комисия, с което тя отказа предсрочно освобождаване на Николай Рашков, кмет на община Горна Оряховица и върна приписката за ново произнанясне.
Делото пред Административния съд Велико Търново е по жалба на партия ГЕРБ, която кметът на община Горна Оряховица Николай Рашков поиска да бъде отхвърлена като неоснователна, тъй като не е налице хипотеза за отстраняването му.
„Въпреки протестите в защита на кмета е недопустимо правосъдието да става заложник на обществените симпатии“, посочва в решението си съдът.
Предисторията
Производството срещу Николай Рашков е образувано от Комиисята за противодействиа на корупцията сигнал, че през лятото на 2023 година Община Горна Оряховица е обявила търг с тайно наддаване за продажбата на осем поземлени имота с обща площ от 8 785 кв. м.
Явили се три търговски дружества, като най-висока цена е предложила фирмата „Мирвана“ ООД, в която съдружник и управител до 16.11.2023 г. е бил Николай Рашков. Междувременно, на проведените на 29 октомври 2023 г. избори за кметове и общински съветници, Рашков е избран за кмет на община Горна Оряховица и полага клетва на 10.11.2023 г.
Заради обжалване на тръжната процедура, заповедта за обявяване на „Мирвана“ ООД за купувач на поземлените имоти влиза в сила на 16.11.2024 г., шест дни след встъпването на Рашков в длъжност като кмет.
Именно финалната дата за закупуването на поземлените имоти, обявена след като кметът е встъпил в длъжност, „вкарва“ Рашков по-късно в конфликт на интереси и процедура за предсрочно отстраняване при формалното изпълнение на закона.
Дружеството „Мирвана“ изпълнило задължението си да заплати цената на имотите. В същото време заместник – кметовете, назначени през предходния мандат, вече били напуснали и общината нямала новоназначени.
В тази ситуация, на 24 ноември 2023 г. Рашков сключил договор с “Мирвана“ ООД, представлявано вече от майка му, на която той прехвърлил и дяловете си от дружеството.
КПК приема, че сключвайки договора, Рашков е нарушил забраната по чл.77, ал.3 в ЗПК – като е сключил договор за продажба на недвижими имоти с търговско дружество, в което самият той е бил управител и съсобственик на капитала една година преди датата на избирането му за кмет на община Горна Оряховица.
Възраженията на кмета
Рашков възразява, че действията му са в изпълнение на решение на общинския съвет, който е фактически органът по разпореждане със собствеността, ВАС приема, че същите са неоснователни, защото „нито едно имуществено благо не би могло да „напусне“ общинския патримониум само с акт на съответния съвет, без разпоредителното действие на кмета, свързано както с издаване на заповед, така и със сключването на договор.
ВАС отхвърля и възражението за липса на облага за търговското дружество, тъй като в случая единствено изискване е действието да е извършено в интерес на юридическото лице, „което е безспорен факт в настоящия казус“.
По делото кметът Николай Рашков и ПП „Пряка демокрация“ възразяват още, че нарушениено е извършено при действието на отменения Закон за противодействие на корупцията – казват, че не е налице хипотезата на чл. 42, ал. 1, т. 11 от ЗМСМА, тъй като нарушението било по отменения Закон за противодействие на корупцията /отм./, а не по Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности.
Съображенията на съда
Прегледът на разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 11 (предишна т. 10) от ЗМСМА показва, че от нейното създаване единствените промени в нея се състоят в посочването на съответния нов закон касаещ конфликта на интереси.
Такъв е законодателният подход и в други норми и закони – напр. чл. 24, ал. 3, т. 3 и чл. 30, ал. 4, т. 11 от ЗМСМА, чл. 107, ал.1, т. 8 от Закона за държавния служител и др. При анализ на законодателството се установява, че дефиницията за конфликт на интереси е идентична във всички закони, уреждащи материята през годините.
Идентични са и последиците при установяване на конфликт на интереси с влязъл в сила акт – това е основание за освобождаване от длъжност, освен когато в Конституцията, Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка или в специален закон е предвидено друго, сочи съдът.
Нещо повече, действащото и отмененото законодателство изрично предвиждат, че лице, заемащо публична длъжност, по отношение на което е установен конфликт на интереси, няма право в продължение на една година от влизането в сила на решението, с което е установен конфликт на интереси, да заема публична длъжност. В посочения срок лицето не може да участва в избори и да заема публична изборна длъжност – чл. 89 от ЗПКСЛЗПД, чл. 111 /отм./ от Закона за Сметната палата и чл. 85 от ЗПК /отм./. Безспорно кметовете на общини са лица, заемащи публични длъжности по смисъла на всеки един от тези закони.
Съдът обобщава, че „от изложеното дотук може да се направи извод, че е „видна волята на законодателя за нетърпимост към конфликта на интереси“, като установяването му е обвързано със сериозни правни последици.
Съдът изтъква, че единственото условие за приложимостта на л. 42, ал. 1, т. 11 от ЗМСМА е решението, с което е установен конфликта на интереси, е влязло в сила при действието на закон, което е налице в случая приема съдията – решението на Комисията за противодействие на корупцията е влязло в сила на 16.07.2026 г., а Законът за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности (ЗПКСЛЗПД ) е в сила от 05.06.2026 г.
Следователно приложение намират разпоредбите на чл. 89 и чл. 102, ал.1 и ал. 2 от ЗПКСЛЗПД във вр. с чл. 42, ал. 1, т. 11 и ал. 4 от ЗМСМА, тъй като Николай Рашков като кмет на община безспорно е лице, заемащо публична длъжност съгласно на чл. 5, ал. 1, т. 32 от ЗПКСЛЗПД.
Следва да се има предвид и целта на действащия закона, както и на предшестващите го, че трбява да е изключено всякакво съмнение, че при изпълнение на длъжността
лицето ще е безпристрастно и обективно, и така ще изпълнява своите задължения и упражнява своите правомощия
„Възникналият юридически факт на приемането на новия ЗПКСЛЗПД, чиито горецитирани разпоредби дословно повтарят съответните норми от предходните закони, не може да води до своеобразна „амнистия“ за установен с влязъл в сила административен акт конфликт на интереси, отнасящ се за период от време, когато Н. Р. е бил, а и понастоящем е, лице, заемащо публична длъжност“, посочва съдът.
Очевидно не това е истинския законодателен смисъл на чл. 42, ал. 1, т. 11 от ЗМСМА и обратното тълкуване според настоящия състав не отговаря на смисъла и на целта нито на конкретната разпоредба, нито на закона. Това би означавало да се създадат предпоставки за съзнателно заобикаляне на разпоредбите на ЗПКСЛЗПД, избягване на последиците от установен конфликт на интереси и лицата, за които е установен такъв, поради нарушение на служебните си задължения в частен интерес, да продължат да заемат публична длъжност.
С тези съоражения съдът приема, че са налице всички юридическите факти, с които правната норма свързва предсрочното прекратяване на пълномощията на кмета на община Горна Оряховица, а оспореноторешение ( № 229 от 31.07.2026 г.,) с което Общинска избирателна комисия – Горна Оряховица де факто е отказала да прекрати предсрочно пълномощията на Николай Рашков., е незаконосъобразно и се следва неговата отмяна.
Това налага и изпращане на преписката на административния орган – ОИК – Г. О., за ново произнасяне с решение за предсрочно прекратяване на пълномощията на кмета на община Г. О.. Съдът не може да реши въпроса по същество, защото в ЗМСМА е предвидена специална компетентност на ОИК и естеството на спора не позволява решаването от съда.
В решението на съда е отбелязано, че кметът на община Горна Оряховица има широка обществена подкрепа, но законът макар и строг, е закон /dura lex, sed lex/ и е недопустимо правосъдието да е заложник на обществените симпатии/антипатии.
При този изход на делото съдът не присъжда разноски на заинтересованите страни.
Решението подлежи на обжалване пред Върховиня администраивен съд.
