Попитах ДАНС колко оперативни дела са получили от КПК при закриването ѝ и до колко от тях е осъществен достъп от служители на ДАНС след получаването им. Но статистическата информация била държавна тайна и аз като редови народен представител нямам право да я получа. Това написа в профила си съпредседателят на „Да, България“ Божидар Божанов.ет
В оперативните дела са „скелетите в гардероба“ – официалните компромати, папките, свързани с корупция и събирани от КПКОНПИ, КПК а и ДАНС преди това. Архивирани, за да бъдат извадени когато потрябват, казва той.
Припомням, че когато Пеевски и Борисов закриха КПК, пратиха всички активни дела в МВР, но всички архивни дела пратиха в ДАНС.
Странен подход – да разделиш получателя на делата на база на това дали са активни или са архивирани.
Но това е много лесно обяснимо – в МВР нямаше да имат контрол при идване на служебен кабинет, докато в ДАНС продължаваха да имат контрол, защото законът не позволява служебният кабинет без парламентарно мнозинство да смени ръководството.
Сега ДАНС отказва да каже колко дела е получила, защото четат Закона за защита на класифицираната информация твърде разширително (наличието на един тип информация в приложението към закона не я прави автоматично класифицирана информация, ако не са налице и други предпоставки за това).
Но ще поискаме тази информация да бъде предоставена в комисията за контрол на службите – няколко числа, които обаче ще кажат много какво се е случило с компроматите“.
На 28 януари 2026 година предишният парламент закри през законопроекта за изменение на Закона за Сметната палата Комисията за противодействие на корупцията и прехвърли функциите ѝ се прехвърлят на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ на МВР и на Сметната палата.
B мoтивите нямaше нитo дyмa зa oцeнĸaтa нa EK oт дeĸeмвpи 2025 г., cпopeд ĸoятo страната не е изпълнила задоволително два ключови етапа от заложените националния план реформи. Единият бе за създаването и действието на антикорупционната комисия.
Четири месеца по-късно комисията претърпя обрат – тя бе възстановена, а един от мотивите бе, че КПК е условие за получаването на средства по линия на Плана за възстановяване и устойчивост – около 250 млн. евро.
Новата КПК официално встъпи в длъжност на 3 август 2026 г. Новият орган бе създаден с цел превенция и противодействие на корупцията сред публични длъжности, като изборът на членовете му бе разпределен между различни институции за по-голяма независимост – парламент, президент, ВАдвС, Вас и ВКС. Само ВКС не избра свой представител в нея и тя зарабоите с четирима членове.
Междувренно информацията събирана в антикорупционния орган се разпиля между МВР, ДАНС и Сметната палата , а както се вижда институциите никак не искат да дават информация за състоянието, в което се намира.
DeFakto.bg DeFakto.bg








