DeFakto.bg DeFakto.bg
Промените в режима за защита на класифицираната информация са изключително притеснителни. В момента те са подложени на обществено обсъждане съгласно законовата процедура. Общественото обсъждане ще приключи на 28 септември, след което като право Министерският съвет може да внесе промените в парламента. Това коментира пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ адвокат Александър Кашъмов.
Защо тези промени са опасни?
„С тях се въвежда връщането на вечната тайна. Нека не забравяме, че по времето на тоталитарния режим държавната тайна имаше вечна защита, там нямаше срокове, след които защитата да се отнеме. Същественото е, че тази тайна бе толкова силна, че тя продължи да съществува още години след промените“, каза адвокатът.
За първи път държавната тайна със сложни норми, както и службите, които я прилагаха, се променят през 2002 година с приемането на Закона за защита на класифицираната информация. Тогава се въвеждат срокове за защита на тайните. Сега в България е въведен този закон, защото във всички демократични държави има такъв стандарт“, добави Кашъмов.
През 2002 година започна обсъждане с хора, отговарящи за комисията за сигурност, предшественика на ДАНС. Това бяха широко скроени, образовани хора, спазващи някакви стандарти на демократичния свят. Главно се прие да има смъкване на защитата.
Нашето законодателство има три нива на държавна тайна – 5, 15 и 30 години, в зависимост от това колко е значима информацията. По изключение тези срокове могат да бъдат удължавани, но не повече от два пъти, със съгласие на Държавната комисия за защита на информацията.
Истинският въпрос е какво всъщност мотивира вносителите, които не за първи път се опитват да внесат промени, с които се предлага сроковете да се удвояват, утрояват, да се учетворяват периодите на защита на държавната тайна“, изтъкна Кашъмов. Той вметна, че така може да се прескочи периода на еднопартийната власт и да се стигне чак до Априлското възстание.
Вида държавна тайна от най-висока степен, свързана със защита на националната сигурност, не може да бъде вечна. Това е така, защото всеки един български гражданин има право да има достъп до информация, което е конституционно гарантирано. Но това е и заради самата същност на класифицираната информация, каза експертът.
Колкото по-дълго време има държавната тайна, толкова по-трудно тя може да се пази. Ако специален достъп до такава тайна има двама служители, защитата е по-голяма, отколкото ако имат 20 души. Ако държавната тайна се пази пет години, тя ще бъде по-добре пазена, отколкото ако е срок от 30 години“, отбеляза адвокат Кашъмов.
Под масата
Освен това тези промени всъщност се правят под масата, защото закона, който те изменят, не е Закон на защита на класифицираната информация, а закона за ДАНС, поясни адвокатът. С така наречените преходни и заключителни разпоредби, изведнъж се промъкват тези съществени изменения в Закон на защита на класифицираната информация, каза Кашъмов.
Експертът посочи, че винаги липсата на достъп до информация, липсата на прозрачност, липсата на равен достъп на всички додадена информация води до привилегии. „ Тези привилегии могат да бъдат най-различни. Те могат да бъдат икономически, когато играеш с подходящите бизнес партньори, могат да бъдат политически, когато това ти помага да държиш противниците под контрол с информация, която те нямат или пък не знаят, но предполагат, че може да има.
Може да бъде информация, която представлява индулгенция за безобразие и нарушение на основни права, които са се извършвали от самите тайни служби, защото тайните служби, както знаем, в никоя държава не са святая светих. И там има както служители, които искат да си вършат работата, които достойно си я вършат, така и други, които злоупотребяват или прекрачват граници, които не трябва да прекачват“.
Разликата със случая „Кенеди“
Дистанцията във времето за разсекретяване на докумените за убийството на американския президент Джон Кенеди е 50 години. Между другото сроковете в Съединените щати са абсолютно същите, каквито са сега в българското законодателство, заяви Кашъмов.
Разликата е, че в САЩ десетки години предварително се знае на кои документи изтича защитата през 2026 година и че те ще бъдат достъпни по техния закон за свобода на информацията.
Докато това, което се прави тук, е на приниципа „тука има, тука нема“.
И за разлика от Съединените щати, в България никой не знае на какви документи предстои да изтече срока за защита, защото този списък е сам по себе си държавна тайна. Да, той също е държавна тайна.
Кашъмов обърна внимание на съмненията около това как се борави в тази служба. Той напомни делото „Гатев“ в Страсбург, което чака решение – един случай, в който по инициатива на ДАНС беше отнето разрешението за достъп до класифицирана информация на зам. – председател на Националното бюро за контрол на специални разнователни средства.
Тоест службата, която трябва да бъде контролирана от това бюро, атакува Георги Гатев и това се оказва успешно, включително и след решение на ВАС.
Така че аз пак казвам, не отричам, в тази служба разбира се работят и многостойностни хора, аз съм и попадал на хора, които си вършат работата, но има едни „здрави“ сили, за които не може да не се държи сметка.
Адвокатът отбеляза още, че с промените се иска да бъде премахната една разпоредба, с която през 2002 г. по настояване на програма Достъп до информация бе прието, че след изтичане на сроковете на защита, документите са достъпни за всеки гражданин най-малко една година по реда на Законат за достъп до обществена информация.
Това значи, че се иска унищожаване на информация, която никога няма да види бял свят, заключи Кашъмов.
Тази информация може да е за безобразия, може да е за недопустими влияния. Обезпокоително е, че така ще се попречи да разберем кой какви мерзости и безобразия е вършил, но не по-малко важно е, че ще попречи на новото поколение да се учи от грешките на миналото и да не ги допуска в бъдеще.
Целият разговор тук
