DeFakto.bg DeFakto.bg
Апелативен съд София потвърди прекратеното съдебното производство по наказателно дело срещу кмета на Бойчиновци и го върна на прокуратурата заради съществени процесуални нарушения. Кметът Светлин Сретениев е обвинен в умишлена безстопанственост в големи размери.
Делото може да продължи, ако Окръжна прокуратура Монтана изпълни указанията на съда и поправи обвинителния акт, който в сегашния си вид не може да бъде допуснат в съдебна зала, тъй като не съдържа точно, ясно и конкретно описание на престъплението в което е обвинен, не е ясно как е извършено, не е ясен е размерът на нанесените щети.
През месец май Окръжна прокуратура – Монтана внесе в съда обвинителен акт срещу Сретениев, избиран три пъти за кмет на общината на местните избори през 2011 г., а впоследствие е преизбран през 2015 г. и 2019 г.
Повдигнатото му обвинение е, че по време на третия си мандат в периода 01.01.2018 г. до 31.03.2023 г. в качеството си на длъжностно лице – „кмет“ на община Бойчиновци е назначил с трудови договори на различни длъжности в администрация 10 лица, които получавали възнаграждения от бюджета на общината, без реално да полагат труд. От това са последвали значителни щети ца общината, изчислени на над 382 000 лева (195 397,74 евро) И 10 -те лица били приближени до него и участвали в предизборните му кампании, а трудовите им договори били „отблагодаряване“ за помощта, казва прокуратурата.
Пропуските
Делото попада пред Софийски апелативен съд по протест на Окръжна прокуратура Монтана срещу определението на Окръжния съд за връщане на обвинителен акт с твърдението, че той отговаря на всички изисквания на закона и моли съда да отмени акта на първоинстанционния съд. Сочи, че дори защитата на подсъдимия при обсъждане въпросите по чл.248, ал.1, т.3 от НПК е заявила, че на досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са нарушили правата на подсъдимия и не прави искане за връщане на делото на прокуратурата.
След като се запознава с атакуаното определение, въззивният съд приема, че протестът е неоснователен.
За да прекрати съдебното производство и върне делото на прокурора, първостепенният съд правилно е приел, че обвинителният акт не съдържа точно, ясно и конкретно описание на престъплението, което се твърди да е извършено, както и начина на извършването му, отбелязва въззивнитя съд. Окръжните съдии са посочили, че текстът за безстопанственост – чл.219 от НК, е бланкетен и следва да бъде запълнен с конкретно посочени източници, от които произтичат правата и задълженията на обвиняемия.
Внимателното запознаване със съдържанието на обвинителния акт доведе и САС до заключението, че е налице непълнота относно съставомерни факти, които следва да бъдат включени в неговата обстоятелствена част при описание на претендираните от прокурора деяния, приемат апелативните съдии.
В обвнителния акт общо е посочено, че кметът е нарушил разпоредбите чл.44, ал.1, т.8 от ЗМСМА, която му вменява задължения да организира изпълнение на задачите, които произтичат от законите, актовете на Президента и Министерския съвет.
„Самото изброяване на три различни по степен нормативни актове, които е длъжен да съблюдава кметът, при изпълнение на задълженията си, налага необходимост от конкретизация за кой от тях става въпрос, коя е нарушената правна норма от закон или акт на президента или на Министерския съвет, чието неизпълнение, попълва съдържанието на изпълнителното деяние на безстопанствеността, и е довело до настъпване на вреди за учреждението, посочва въззивният състав.
Не става ясно в какво се изразява изпълнителното деяние „неполагане на достатъчно грижи за възложената работа“, т.е. какви са били правата и задълженията на подсъдимия, кои от тях не е изпълнил, за да се достигне до вредоносния резултат, в какво се състоят действията или бездействията му, които са довели до щета за общината. Не е посочено и какви са били задълженията му по контрол за спазване на трудовите задължения на лицата, работещи в отделните кметства на същата община.
Подробното текстовото описание за неполагане на грижа за възложената работа, „назначил на трудови договори в Общината 10 лица …., които да получават трудови възнаграждения от общинския бюджет на Община Бойчиновци, без реално да извършват трудова дейност без реално да извършват трудова дейност съгласно трудовите им договори“, които според обвинителя съставляват изпълнителното деяние на безстопанствеността, не може да изпълни изискването за коректно посочване на правната норма, която е нарушена, респ. да преодолее необходимостта от правно квалифициране на допуснатото от кмета нарушение под формата на бездействие, е отбелязно в определинето на съда.
С тези съображения САС стига до извода, че доводите на прокуратурата срещу констатираната от ОС-Монтана недостатъчна фактология при описание на безстопанствеността, довела до непълнота и неяснота на обвинението, са неоснователни.
Освен това, ОС-Монтана е установил , че в обстоятелствената част на обвинителния акт са изложени факти, които сочат на извършено компютърно престъпление по чл.319б от НК. Това засяга неправомерна промяна в компютърни данни на информационна система, без да има такова обвинение, нито към подсъдимия, нито към друго лице, и не ставало ясно как прокуратурата оценява този факт – като утежняващо вината обстоятелство или като някаква форма на квалифицирана престъпна дейност, сочат апелативните съдии.„Изпуснато“ престъпление
Щетата е по-голяма от посочената в обвинителиня акт
След извършена проверка въззивният съд достигна до същия извод и констатира, че общият сбор на причинената щета възлиза на сумата от 545 437,51 лева, а не както е посочено в двете части на обвинителния акт 382 164,76 лева.
Разликата между действителната сума, след събирането на посочените вреди от отделните деяния, включени в продължаваната престъпна дейност, и възприетата в прокурорския акт, е съществена и едва ли може да бъде обяснена с техническа грешка.
Допуснатата неточност следва да бъде отстранена от прокурора, тъй като обвинението е за резултатно престъпление, при което причинената от деянието вреда е съставомерен елемент. В случая размерът на вредата има значение и с оглед коректната правна квалификация на деянието, което според обвинението е за „значителни щети“.
Следва да се посочи, че така допуснатата грешка при сборуването на сумите може да бъде преодоляна и по реда на чл.248а от НПК, но при положение, че обвинителният акт страда и от други недостатъци, то същата следва да бъде отстранена
с изготвянето на нов обвинителен акт, изтъква САС.
Допълва, че несъвършенства при изготвянето на прокурорския акт несъмнено следва да се третират като съществено нарушение на процесуалните правила, защото водят до ограничаване на правата на страните в съдебното производство и може да създадат предпоставки за допускане и на абсолютното процесуално нарушение по чл.352, ал.3, т.3 от НПК (TP №2/2002г., ОСНК-ВКС).
Окончателно апелативният съд приема, че в обвинителния акт трябва да се внесе яснота относно задълженията на обвиняемото длъжностно лице, откъде произтичат, в какво се изразява неизпълнението им, дали е последвала значителна щета и каква е причинно – следствената връзка между нея и кмета.
Финално се разбира, че за да влезе в съдебна фаза делото срещу кмета, прокурорът трябва „да изпълни единствено дадените му указания, възприети като правилни и от въззивната инстанция“.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
